Училище и читалище

(...) може би по-рано от 1858 г. в Горубляне бива открито килийно училище. (...) Младежите от Горубляне се учили в къщата на свещеник Георги Зоев, а после в кръчмата на Младен Спасов (Бинбаши). През това време е бил учител Богдан Георгиев.
   
Паралелно с училището, ръководено от Зоеви, съществувало и друго училище в дома на Младен Минев. На първо време обучението водил самият Младен, а след това зет му Петър Стойнов Дипларов. От спомените на неговите ученици Тодор Минев, Йордан Алулов и Стефчо Богданов вече след освобождението се вижда, че Дипларов превъзхождал своите предшественици поп Георги, Богдан поп Георгиев и дядо си Младен Минев не само по метода на обучение, но и поради това, че предавал "по книга", т.е. по учебници.

  Двете предосвобожденски училища - Зоевото и Миневото, които по начин на работа и съдържание на обучението са били по-близко до някогашните килийни, но не и училища от типа на светските, все пак послужили за основа на общественото /общинско/ училище, построено в църковния двор и открито още същата година (1879) с четири класа. На дългите десетместни чинове при оскъдна светлина били обучавани деца от различни възрасти и отделенията - 8 до 15 години и то само момчета. Първите момичета започнали да посещават училището през 1893 г. През 1894-1895 г. завършват своето петокласно образование седем младежи, от които трима от Герман.
(...) През 1915 г. било завършено типово четирикласно училище. То било наречено на името на Борис I - "Княз Борис". След девети септември училището бива преименувано на "Васил Евстатиев Априлов", а през 1952 г. получава софийски номер 82.
(...) Местното народно читалище се явява на културната сцена на Горубляне едва през 1926 г. Кратковременното съществуване на младежкото просветно дружество, просъществувало около една година, заменило временно нуждата от създаването на читалище. В него членували само 15-20 юмладежи. Разтурянето му след 9 юни 1923 година поставя на дневен ред образуването на читалище.
Официалното образуване на читалището става на 3 май 1926 г. по начин на учителя Деян Богданов Попов. Учредители били 33 души, от които са известни имената на неколцина - Деян Б. Попов, Иван Карабанов, сестрите Зора и Стана Иванова, Стефана Йорданова - учители, Кръсто Яблански, Здравко Хр. Дудев, Димитър Ал. Плачков и Георги Колев Илиев (Джони Ранчин), образуват читалище Васил Левски. Името на читалището не е случайно.
..."За това, защото В. Левски е бил и е тачен от нашия народ родолюбец-революционер, и второ, защото според съществуването предание той е престоявал в селото - крил се в Кардашовата (Ботевата) кръчма."
       Любопитно е да се знаят сведенията, дадени в края на първата година от живота на читалището:
       " Читалището започна своята дейност на 17 октомври 1926 г. с водосвет в основното училище. На тържественото заседание произнесе реч председателят на събранието Деян Попов. Говориха няколко души - членове и нечленове, за необходимостта и ползата от читалищната дейност.(...)
Съобщава се съставът на ръководството: председател Иван Сп. Карабанов, секретар Деян Богданов, библиотекар Кр. Яблански, касиер Здравко Дудев и член Димитър Ал. Плачков. Също така е отбелязано, че читалището е получило през годината помощ от общината в размер на 300 лева и 155 лева от двама членове - основатели Здравко Дудев и Кръстьо Яблански.