По думите на Васил Миков имало турски документи от ХVI в. съгласно които на горублянци било дадено разрешение да продължават да промиват злато в околностите на селото. Това разрешение говори много ясно, че горублянци са промивали злато още преди да дойдат османците. (...)
Има спомени за промиване на злато от семействата на Илко Тошев Бърборков и Велко Мишански, и то "още в турско". Доскоро потомците на тези златотърсачи пазили уреди - плавила, гребла и други.
Добиване на желязо
(...)
За наличието на майстори-чужденци и във видните край Горубляне говорят имената на някои от тях, записани в бележките на поп Георги Зоев: Хишко Бурилко, Стоян и Йован Марвиджи, братята Павел, Цвятко и Стоилко Сърбинови. Не бива да ни очудват малките имена - Стоян, Цвятко, Павел и Стоилко. Това е резултат от продължителното им живеене между българи. Интересното е, че потомците на тези чужденци живеят в Долни Лозен.
Местните хора - българи , живеещи в Горубляне, работили във видните като "майстори" едва в началото на XIX в. докъм средата на същия век, когато били закрити. За такива се сочат прадедите на днешните Виднярски и Атанасови (Цакъчки) - дядо Митре Видняро и баща и син Атанасови - Палчо и Михал.
Други производства - занаяти
(...)
В областта на битовите услуги има запазени спомени, имало занаятчии, но не се знаят имената им. Имало няколко воденици - караджейки: Динчовата, Делийската, Маалкьовата и др. Повечето от тях били с по 2-3 камъка.
(...) До освобождението единствените "вътрешни търговски заведения" били четири кръчми - две на стария кервански път - Бошньовата и Пасарелската, и две срещу черковния площад - Кардашовата и Миневата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар