Фамилиите на Горубляне - МИНЕВИ

     Възрастните хора от тази фамилия , с които съм имал възможност да говоря за родословието им / а те бяха над 60 г. преди 1950 г./ си спомниха името само на дядо си Янчо, живял първата половина на 19 век. Най-старият им дом, който помнят  бил на улица Самоковско шосе близо до ул. Б. Рангелов. Доста по-късно половината от тях се заселили в долния край на селото - срещу началото на ул. Павел Красов.
 Миневи официално носят имената: Боневи - 9 сем., Георгиеви  сем.- 1 сем., Димитрови - 3 сем., Младенови - 3 сем. и Тодорови - 6 сем.
 От Миневи в годините преди освобождението имало килиен учител - Младенчо Янчов, който го предал на зет си Петър Дипларов, станал първият предосвобожденски учител. Преди преврата 1923 г. Тодор Михалов е предпоследния кмет от БЗНС.

Родовете на Горубляне - ПУРЕШОВИ

 Неизвестно кога основателят на местния род Пурешови, подобно на Алулови, е напуснал старото си гнездо в Железница  и свил свой дом в Горубляне - зад днешния ресторант "Искър" - между улиците 30-та и 31-ва. От днешните му наследници се споменават имената на двама - основатели на двама клона от Пурешови - Стоянчо и братята му Илия и Иван и третия му брат Георги, родоначалник на другите Пурешови.
Старите или прекорясваните "Вуците" най-заможните от Пурешови и затова и най-консервативни в целия род, се представляват от 5 сем.
 Наследниците на втория брат - Илия, също са пет семейства, но са с по-друг манталитет. Така например бащата на двете фамилии Колеви - Георги (Джони) Колев Илиев е един от основателите на читалището и негов активист от основаването му - 1926 г. до петдесет годишния му юбилей.
И тук има зетьове присвоили фамилното име на жените си. Такъв е случаят с Тодор Недков, благодарение създалите се условия след 9.09.1944 успяват да стъпят на краката си и да си построят масивни къщи и някои от тях да имат и леки коли, подобно на братовчедите си. Илия Тодоров от основаването на ТКЗС и до своята смърт /1967 г./ беше един от най-съзнателните кооператори.
Още преди освобождението Георги Стоянчов умира. Оставя голямо семейство с невръстни деца. Жена му се принуждава да отиде и работи в някакъв богат турчин в Горни Лозен. След смъртта на майка си синовете на Георги се върнали в родното село, но им било отказано да живеят в дядовата си къща и с припечеления с кървав ратайски труд пари закупили дворни места и се заселили между Плачкови и Виднярите. Днешните техни наследници носят имената на основателите на новите домове: Стаменови - 2 сем., Гелеви, заместени в по-ново време с Димитрови, Стойчеви, Спасови и Георгиеви - общо 18 сем. и Славеви - 3 семейства.
Този клон от Пурешови се състои от обикновени трудови хора, които благодарение упорития си труд са създали подходящи условия за живот.
 В сравнение с братовчедите си от старото гнездо, те са дали и няколко общественици - Славе Гьоргов, един от основателите на кооперацията, неговият син Стоимен е не само активист на същата, но се занимавал и с политика - бил общински съветник. Най-изявени от този клон са братя Стаменови. И двамата са членове на партията. По-големият, Стойне Николов Стаменов от ред години изпълнява с достойнство възлаганите му от партията задачи - партиен секретар на ППО - териториална, на ДИП "Арома" в София, стопански директор на местната потребителна кооперация и административна - председател на ИК на СОНС Горубляне. Брат му Иван отдавна работи като домакин във филиала на УОДЗС.

Фамилиите на Горубляне - ПЛАЧКОВИ

 Потомците на Плачкови живеят между улиците "Самоковско шосе" и "Петър Дипларов" и наброяват 12 семейства. (70-те)
Старите помнеха имената на Пене Плачков и неговите наследници, родени между 1830 и 1862 г. Хората от тази фамилия станали основатели на местната кооперация. Макар и не многото мъже на призивна възраст през войната те дали петима убити, от които двама братя и то почти в един ден. Не ги отминала и отечествената война.
Член на техния род Лазар Пешов е инициатор и основател на местната партийна организация и от няколко години внуци на Александър Дойчинов, също жертва на войната са активисти на местната първична партийна организация.

Серия "Фамилиите на Горубляне" - МИЛУШЕВИ

      Основателят на фамилията Милушеви е неизвестен. Знаят се само наследниците на неговия внук или правнук Боне.
 Старият дом бил на улица "30-та" и допирал до ул. "29-та". Поради разрастване някои семейства се заселили до Семов рид.
Правнукът на Боне Петров дал името си на фамилията Велчеви, Николчо на Котеви.
От милушевци по-определена роля в живота на селото играят Котеви. От тях има общественици - основатели и активисти на местната кооперация на БЗНС - по-големите братя Георги и Манол, а основател на партийната организация и ТКЗС е малкия им брат Йордан. Те дават и единствената жертва през Освободителната война 1877/78 г. Боне Митов, брат на Николчо, а през (липсва текст) и Борис Йорданов Котев.
Неправилно наследниците на осиновената от Вуче Петров дъщеря носят името Вучеви - Милушеви.

Фамилиите на Горубляне - ЗОЕВИ

 Основателят на фамилията Зоеви - Зойо или някой друг преди него, дошъл неизвестно откъде и кога, но не по-късно от средата на 18 век и се заселил в близост с турския Сарай. Преки наследници на Зойо, цинцарин по произход, са 9 сем., известни с новите имена Вучкови - 4 сем., Боневи - 2 сем. и Стоилови 7 сем., от които шест живеят в София - наследници на убития през Първата световна война Димитър Стоилов. Името Богданови и Деянови носят четири семейства, които са наследници на Деян Янев Иванчов от Бариево, осиновен от поп Богдан Георгиев Зоев. Както Деян Богданов Попов, така и синовете му се изявяват като ярки кооперативни дейци, а първородният му син Тодор и като активист и на партията. За тяхната дейност има подробни бележки на съответните места: училище, партийна организация, читалище и кооперативно движение.
/кн. за Горубляне, стр. 273/

Родовете на Горубляне - ЧЕСТОВИ

 Основателят на фамилията Честови - Петко Честов от Бистрица, преследван от беднотията, напуснал родния си дом и се заселил в Горубляне при Лишковите и то в навечерието на  освобождението. Слугувал из селото, задомил се и неговите синове Ангелко, Алексо и Митре дават имената си на трите останали сега семейства: Ангелкови - 1 сем., Алексови /Мижови/ - без наследници и Митреви - 1 сем. с 2 внучки.
/кн. за Горубляне, стр. 284/

Фамилиите на Горубляне - ГАЙДАРСКИ

Прекорът на фамилията Гайдарски произхожда от "гайдуница" - част от гайда, чиито майстор предал прекора си на цялата фамилия.
 Имат спомени за стар дом срещу читалището - началото на 24-та улица. Не се знае името на родоначалника, откъде и кога е дошъл. Известно е името на прадядото Георги, който имал двама сина - Младен, роден през първата половина на 19 век и Яне /1861-1931 г./, които дават имената на две фамилии Младенови - 7 семейства, от които 4 семейства носят името Йорданови и Яневи - 4 сем.
 Характерно за тази фамилия е, че едва родителите на последните млади семейства разкъсват патриахалните отношения в домакинството и образуват самостоятелни семейства и домакинства.

Родовете на Горубляне - ПАСАРЕЛСКИ

 От с.Долни Пасарел по средата на 19 век се преселил в Горубляне Соле Стоянчов. Той се заселил в горния край на м. "Селището" и поставил началото на фамилията Пасарелски, която достига до 8 семейства.
 По имената на синовете на родоначалника на рода Пасарелски се явяват фамилиите Танчови, основател Стоянчо Колев, Пеневи и Вучкови.
 От фамилията Пасарелски излизат двама основатели на кооперативни сдружения - дядото Танчо /Стончо/ Колев, основател на местната кооперация и внукът му Николай Стоименов - на ученическата кооперация "Просвета".
 Неправилно е наследниците на Ирина Пасарелска да носят нейното бащино фамилно име.
(кн. за Горубляне, стр. 281)

Родовете на Горубляне - СКОКОВИ

Неизвестно точно кога, пристигнал от Негован, Софийско основателят на многобройния род Скокови. Знае се и от по-младите Тончо, който имал четирима синове: Дойчин, Иванчо, Иван, Деян и Стоичко, които дават имената си на фамилиите: Дойчинови 2 сем., Иванови - 6 сем. и Деянови 1 сем., Добринови 2 сем. - Тодорови - 3 сем.
 Още в началото на века някои от членовете на този род участвували в живото на селото като общински съветници. Иванчо Дойчинов бил и кмет в съставната Панчаревска община и един от основателите на кооперацията. След девети септември единствени Скокови в своето мнозинство стават членове - основатели на местното ТКЗС. Много от тях продължават да работят във филиала на УОДЗС.

Родовете на Горубляне - МААЛКЬОВИ

В навечерието на освобождението от Османско иго Цветан Маалкьов от Долни Пасарел идва в Горубляне, оженва се и поставя началото на фамилията Цветанови - Маалкьови. Заселил се близо до р.Искър и стопанисвал една от няколкото караджейки.
 Днес тази фамилия се представлява само от четири сем. Симеон Величков, Цветанов, природно интелигентен младеж става активист на читалището и е един от възобновителите на партийната група, член е на бойна група, а след 9.09.1944 и активист на кооперацията и един от основателите на ТКЗС. Умира млад - едва 52 годишен.
(кн. за Горубляне, стр. 208)

Родовете на Горубляне - РАШОВИ и ТАНОВИ-КОВАЧКИ

 РАШОВИ

 Докъм края на миналия век съществувала фамилията Рашови, когато последната издънка от нея - Стефа се омъжва за Божил Чукуровеца, роден 1875 г. в Чукурово. По обичай обаче Божил, както и неговия баджанак Стоичко от Вакарел присвоил жениното си фамилно име и двамата започнали да се наричат Рашови.
Божил е един от основателите на местната кооперация, а Трайко Стоичков бил кмет преди 09/09/1944.
Наследниците на Божил са известни и като Жулеви.

Танови-Ковачки

 В началото на миналия век от Трънски край се преселил в Горубляне Тано Ковачо, който поставил началото на фамилията Танови, Ковачки. Неговият син Димитър става учител на няколко местни коларо-железари, а малкият му син Тодор и внукът му Трайко - основатели на ТКЗС.

(кн. за Горубляне, стр. 283)

Фамилиите на Горубляне - БУДОРОВИ и ВАЛЯВИШКИ

Будорови

 Членовете на тази малка фамилия, чиито основател дошъл неизвестно от къде и кога и се заселил около днешната улица 30-та и 29-та. Наследниците на Младен Илиев Спасов образуват 2 семейства. Синът на Тано бил убит във войната през 1917 г.

След 9 септември Младен Илиев става активист на местната кооперация.

Валявишки

Възрастните хора от този род смятат за свои родоначалник Яначко дошъл неизвестно откъде през 18 век, който се заселил в източната част на селото. Правнукът му Христо Стоянчов е един от основателите на местната кооперация. Останалите до наши дни наследници на Яначко се именуват Величкови - 4 семейства и Христови - 3 семейства.

(Книга за Горубляне, стр. 272-273)

Родовете на Горубляне - ГРОЗДАНОВИ - КЬОРКОВИ

 В началото на 18 век, подгонен от поробителите в родния си край - Дупнишко каза Георги. Двамата му внуци с неизвестни имена имали по един син - Дане и Цветан. Цветан имал трима сина Гроздан, Йоте и Петър. Първите двама дали имената си на съществуващите още фамилии Грозданови - 4 сем. и Йотеви и Стоименови /Мароците/ - също четири сем. Дъщерята на Дане - Васа осиновила Коле (Костадин) Дедиков от Бистрица, чиито наследници се представлява от семейството на Трайчо Котев (Станойкин). Двамата внуци на Петър биват убити през 1915 г. и техния клон пресъхва.
            Синът на Гроздан Цветанов - Тодор е известен като основател и активист на кооперацията и БЗНС. Бил е и кмет. Прекорът на който недовиждал - бил "кьорков".
(Кн. за Горубляне, стр. 279)

Родовете на Горубляне - ЦВЕТАНОВИ-ТАТАРСКИ

 Основоположникът на фамилията Татарски - Цветан Киачки бил доведен от Горни Лозен от майка си, която произхождала от Газибарови (голям Лозенски род). Тя се омъжила за Динко Локмарски и родила Яне и Веле. Цветан станал търговец и на подбив бил наречен от Иванчо Валявишки "татарин" и оттам останал и прекора на фамилията - Татарски.
 Столетникът Младенчо Цветанов беше единствения който като 16-17 годишен младеж знае кога бил обесен Левски. Внукът му Григор Георгиев /Вучев/ остави костите си в Унгария през отечествената война.
/кн. за Горубляне, стр. 283/

Родове на Горубляне - МИШАНСКИ и РОШКОВИ

 МИШАНСКИ

Смята се, че основателят на един от най-заможните и многобройни родове бил Мишо (Митър-Димитър), който живял в края на 18 и началото на 19 век и се очертали две фамилии: Николчови и Кръстанови. Първият от тях бил зет на Тано Кардашев. В днешно време Николчови се наричат Димитрови - 2 сем., Кръстанов-Дойчинови - 8 сем. и Велчеви Георгиеви, наследници на Велчо Ботев Спасов - 8 сем.
През отоманското иго представителите на този род били благоразположени към турската власт. След освобождението те не преставали да се месят в управлянието на селото. От тях има основатели на кооперацията, които по класови съображения били отстранени. БЗНС имал своите подръжници в лицето на Дойчин, който твърдо устоявал убежденията си. През периода 1930-1949 г. неговият син Боне Д. Кръстанов подържал прогресивните сили в селото.
 Въпреки мнението на повечето жители на селото за консерватизма на тази фамилия, след 9 септември внучката на Кръстан Дойчинов - Василка Здравкова, завършва средно образование без да го използува в по-специална работа.

РОШКОВИ

Неизвестно кога и откъде пристигнал и се заселил край Керванския път - до Бошньови, основателят на днешните Вучкови, известни с прякора Рошкови. Неговата внучка или правнучка Мария умряла през 1932 г. на 102 години помнила кога горублянци се черкували на "Латински гробища".
 Бащата и дядото на днешните шест семейства беше кантонер, но неговите синове като шофьори и работници замогват и си създават мечтаните от бившия кантонер Димитър Вучков истински условия за един културен живот.
(кн. за Горубляне, стр. 274-275)

Родовете на Горубляне - ДИНЯЧКИ и ДИПЛАРОВИ

ДИНЯЧКИ

    В първите години на миналия век дошъл от Бистрица Иванчо Динячки, чийто правнук Гроздан и неговите синове Стефан и Янко поставили началото на фамилните имена Грозданови, Стефанови и Янкови по 3 семейства.
 От фамилията на бедняците "Динячки" е един от основателите на партийната група, а след 9.09.1944 почти всички по-млади мъже стават членове на партията. Трима от четиримата глави на семейства стват основатели на ТКЗС. Особено активни общественици бяха Владимир Янков и Траян Стефанов.

ДИПЛАРОВИ

 Семейството Дипларови дошло от Средногорието, но не по-късно от началото на 19 век.
 Има сведения за двама братя Стойови Дипларови - Петър и Димитър. Първият бил роден около 1845 г. и е първият следосвобожденски учител, а втория бил кръчмар. Пряката наследничка на Петър - Сладуна Минева умира през 1965 г., а дъщерята на Димитър живее в Бистрица.
Фактически фамилията Дипларови изчезва в началото на този век (ХХ), когато умира и малкия брат Димитър.
(кн. за Горубляне. стр, 280)

Родовете на Горубляне - ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ и ДЕДИКОВИ

 ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ

Двадесет годишният Гроздан от Горни Лозен не е оставил за поколенията си родовото си име, защото в последните години на робството дошъл в Горубляне, станал зет на Янкулов Илия - оженил се за голямата му дъщеря Стоянка и приел родовото й име - Атанасов. Двамата му синове Цветан и Ангелко образуват фамилните имена Цветанови и Ангелкови - общо 5 семейства. Особеното за тези семейства сравнително бедни, дават на обществото две инженерки и една учителка.

ДЕДИКОВИ

 В средата на 19 век братята Стоян, Панчо и Цветан подгонени от немотията напуснали родното си село Бистрица и се установили в Горубляне. Стоян бил осиновен от Васа Данева по-късно наречените "Кьоркови". Панчо успял да закупи част от имота на местния ходжа, а Цветан станал Кардашов зет и се заселил при Богданови.
Техните наследници носят нови фамилни имена и прекори - Котеви, Стефчови, известни с прекора "Оджови" - 1 сем. и Митови - Муратови - 6 сем.

Родовете на Горубляне - БАЛКАНДЖИЙСКИ

 Яким Балканджията, дошъл от Средногорието през 1864 г., купил имот от един турски циганин и се установил в Горубляне, в циганската махала. Той имал двама сина - Йоте и Стоян.  Йоте, чиято жена Гюрга живяла 120 години (1816-1936), родила 5 деца, от които само един син Георги, който също така имал един син и три дъщери. Стоян бил бездетен и осиновил Рангел Тасков от Враждебна. Същият след смъртта на побащима си възстановил рожденото си име и станал Плачков зет и е известен с името Рангел Тасков Плачков.
 От Балканджиите, с името Балкански, има едно семейство състоящо се от двама сина. Бащата - Стоилко беше активист на партията, след което замина на работа в града.
Рангел Тасков има внук и внучка - и двамата с висше икономическо образование и работят съответно в София и Панчарево.
(кн. за Горубляне, стр. 277)

Родовете на Горубляне - АТАНАСОВИ и ЗАНОВИ

В началото на 18 век или малко по-рано от дупнишкото село Червен бряг Атанас и Зано - братя или братовчеди се заселват в Горубляне, поставяйки началото на подродовете Атанасови и Занови.
 АТАНАСОВИ от своя страна се разделят на Цакъчки - Боневи и Иванчови - 9 сем., Игнатови - 6 сем. и Кочеви - 2 сем., които официално се водят Станоеви.
 Особено дейно участие в живота на селото взимат Кочеви, чийто основател Николчо Дешов Янкулов бил свързан с Левски и бил един от възторжените посрещачи на братята освободители през слънчевия и снеговит декемврийски ден на 1877 година (тук авторът визира руснаците). Неговият син Станоя беше деен общественик - един от основателите на БЗНС и кооперацията, а внукът му Георги Станоев беше деен кооператор, член на нелегалния ОФ комитет и бойната група.
 В първата четвърт на века Боне Михаилов бил доста деен общественик - основател на кооперацията и БЗНС, окръжен съветник и кмет преди 1923 г. Много от материалите в настоящия ми труд са дадени от бащата и синовете му Васил и Никола.
Неоравилно наричат себе си Атанасови наследниците на Стоичко Донев, чиято майка Захарина била дъщеря на Илия Янкулов.
ЗАНОВИ
 Наследниците на Зано се заселили в близост с Кардашови, което може да ни кара да допуснем родството им със същите, докато Атанасови се заселили в самия край на селото - до Алулови.
 Занови също така не били безучастни в живота на селото. Началото почнало със свързването на Стоил Занов с Левски и участието му заедно с братовчед му Николчо Дешов в съпровождане на руски разезд чак до Бояна. Синовете на Стоил - Евстати и Лазар взимали дейно участие в ръководството на селото. По-големият Евстати позабогатял от търговия и лихварство, получил лошо име и бил изключен от редовете на кооперацията, макар че бил един от нейните основатели и ръководители. Същият през земеделско време бил съден по чл. 4 и въздействувал на брат си Лазар да напусне новообразуваната от Лазар Плачков партийна група.
Правнукът на Зано - Спас Николчов Величков бил две години кмет на селото, като избраник на парт. група, а по-късно и училищен настоятел. От клона на Георги Илиев има двама агрономи - братята Георги и Венко Доневи. Първият живее в Чехия.
(кн. за Горубляне, стр. 276-277)

Родовете на Горубляне - БОГДАНОВИ

 Около 1820 година дошъл в селото от Симеоново, тогава Чифлик - Мито Ангелов Герчев (1811-1893) и неговият син Богдан станал Кардашев зет и поставил началото на фамилията Богданови. Той случил като зестра северо-западната част от кардашовото землище. Той имал синове: Цветан, Вуче, Стоян, Стефчо и Васил. Наследниците на последните четирима братя санаследени от следния брой семейства: Вучеви - 6 семейства, Стоянови -  сем., Стефчови - 3 сем. и Василеви - 3 сем.
 До образуването на ТКЗС членовете на фамилията се занимаваха със земеделие, а от няколко години повечето мъже станаха работници, синът на Вуче - Йордан продължава да работи в УОДЗС, а трима са служители.
(кн. за Горубляне, стр. 278)