Фамилиите на Горубляне - МИНЕВИ

     Възрастните хора от тази фамилия , с които съм имал възможност да говоря за родословието им / а те бяха над 60 г. преди 1950 г./ си спомниха името само на дядо си Янчо, живял първата половина на 19 век. Най-старият им дом, който помнят  бил на улица Самоковско шосе близо до ул. Б. Рангелов. Доста по-късно половината от тях се заселили в долния край на селото - срещу началото на ул. Павел Красов.
 Миневи официално носят имената: Боневи - 9 сем., Георгиеви  сем.- 1 сем., Димитрови - 3 сем., Младенови - 3 сем. и Тодорови - 6 сем.
 От Миневи в годините преди освобождението имало килиен учител - Младенчо Янчов, който го предал на зет си Петър Дипларов, станал първият предосвобожденски учител. Преди преврата 1923 г. Тодор Михалов е предпоследния кмет от БЗНС.

Фамилиите на Горубляне - ПЛАЧКОВИ

 Потомците на Плачкови живеят между улиците "Самоковско шосе" и "Петър Дипларов" и наброяват 12 семейства. (70-те)
Старите помнеха имената на Пене Плачков и неговите наследници, родени между 1830 и 1862 г. Хората от тази фамилия станали основатели на местната кооперация. Макар и не многото мъже на призивна възраст през войната те дали петима убити, от които двама братя и то почти в един ден. Не ги отминала и отечествената война.
Член на техния род Лазар Пешов е инициатор и основател на местната партийна организация и от няколко години внуци на Александър Дойчинов, също жертва на войната са активисти на местната първична партийна организация.

Серия "Фамилиите на Горубляне" - МИЛУШЕВИ

      Основателят на фамилията Милушеви е неизвестен. Знаят се само наследниците на неговия внук или правнук Боне.
 Старият дом бил на улица "30-та" и допирал до ул. "29-та". Поради разрастване някои семейства се заселили до Семов рид.
Правнукът на Боне Петров дал името си на фамилията Велчеви, Николчо на Котеви.
От милушевци по-определена роля в живота на селото играят Котеви. От тях има общественици - основатели и активисти на местната кооперация на БЗНС - по-големите братя Георги и Манол, а основател на партийната организация и ТКЗС е малкия им брат Йордан. Те дават и единствената жертва през Освободителната война 1877/78 г. Боне Митов, брат на Николчо, а през (липсва текст) и Борис Йорданов Котев.
Неправилно наследниците на осиновената от Вуче Петров дъщеря носят името Вучеви - Милушеви.

Фамилиите на Горубляне - ГАЙДАРСКИ

Прекорът на фамилията Гайдарски произхожда от "гайдуница" - част от гайда, чиито майстор предал прекора си на цялата фамилия.
 Имат спомени за стар дом срещу читалището - началото на 24-та улица. Не се знае името на родоначалника, откъде и кога е дошъл. Известно е името на прадядото Георги, който имал двама сина - Младен, роден през първата половина на 19 век и Яне /1861-1931 г./, които дават имената на две фамилии Младенови - 7 семейства, от които 4 семейства носят името Йорданови и Яневи - 4 сем.
 Характерно за тази фамилия е, че едва родителите на последните млади семейства разкъсват патриахалните отношения в домакинството и образуват самостоятелни семейства и домакинства.

Родовете на Горубляне - МААЛКЬОВИ

В навечерието на освобождението от Османско иго Цветан Маалкьов от Долни Пасарел идва в Горубляне, оженва се и поставя началото на фамилията Цветанови - Маалкьови. Заселил се близо до р.Искър и стопанисвал една от няколкото караджейки.
 Днес тази фамилия се представлява само от четири сем. Симеон Величков, Цветанов, природно интелигентен младеж става активист на читалището и е един от възобновителите на партийната група, член е на бойна група, а след 9.09.1944 и активист на кооперацията и един от основателите на ТКЗС. Умира млад - едва 52 годишен.
(кн. за Горубляне, стр. 208)

Фамилиите на Горубляне - БУДОРОВИ и ВАЛЯВИШКИ

Будорови

 Членовете на тази малка фамилия, чиито основател дошъл неизвестно от къде и кога и се заселил около днешната улица 30-та и 29-та. Наследниците на Младен Илиев Спасов образуват 2 семейства. Синът на Тано бил убит във войната през 1917 г.

След 9 септември Младен Илиев става активист на местната кооперация.

Валявишки

Възрастните хора от този род смятат за свои родоначалник Яначко дошъл неизвестно откъде през 18 век, който се заселил в източната част на селото. Правнукът му Христо Стоянчов е един от основателите на местната кооперация. Останалите до наши дни наследници на Яначко се именуват Величкови - 4 семейства и Христови - 3 семейства.

(Книга за Горубляне, стр. 272-273)

Родове на Горубляне - МИШАНСКИ и РОШКОВИ

 МИШАНСКИ

Смята се, че основателят на един от най-заможните и многобройни родове бил Мишо (Митър-Димитър), който живял в края на 18 и началото на 19 век и се очертали две фамилии: Николчови и Кръстанови. Първият от тях бил зет на Тано Кардашев. В днешно време Николчови се наричат Димитрови - 2 сем., Кръстанов-Дойчинови - 8 сем. и Велчеви Георгиеви, наследници на Велчо Ботев Спасов - 8 сем.
През отоманското иго представителите на този род били благоразположени към турската власт. След освобождението те не преставали да се месят в управлянието на селото. От тях има основатели на кооперацията, които по класови съображения били отстранени. БЗНС имал своите подръжници в лицето на Дойчин, който твърдо устоявал убежденията си. През периода 1930-1949 г. неговият син Боне Д. Кръстанов подържал прогресивните сили в селото.
 Въпреки мнението на повечето жители на селото за консерватизма на тази фамилия, след 9 септември внучката на Кръстан Дойчинов - Василка Здравкова, завършва средно образование без да го използува в по-специална работа.

РОШКОВИ

Неизвестно кога и откъде пристигнал и се заселил край Керванския път - до Бошньови, основателят на днешните Вучкови, известни с прякора Рошкови. Неговата внучка или правнучка Мария умряла през 1932 г. на 102 години помнила кога горублянци се черкували на "Латински гробища".
 Бащата и дядото на днешните шест семейства беше кантонер, но неговите синове като шофьори и работници замогват и си създават мечтаните от бившия кантонер Димитър Вучков истински условия за един културен живот.
(кн. за Горубляне, стр. 274-275)

Родовете на Горубляне - ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ и ДЕДИКОВИ

 ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ

Двадесет годишният Гроздан от Горни Лозен не е оставил за поколенията си родовото си име, защото в последните години на робството дошъл в Горубляне, станал зет на Янкулов Илия - оженил се за голямата му дъщеря Стоянка и приел родовото й име - Атанасов. Двамата му синове Цветан и Ангелко образуват фамилните имена Цветанови и Ангелкови - общо 5 семейства. Особеното за тези семейства сравнително бедни, дават на обществото две инженерки и една учителка.

ДЕДИКОВИ

 В средата на 19 век братята Стоян, Панчо и Цветан подгонени от немотията напуснали родното си село Бистрица и се установили в Горубляне. Стоян бил осиновен от Васа Данева по-късно наречените "Кьоркови". Панчо успял да закупи част от имота на местния ходжа, а Цветан станал Кардашов зет и се заселил при Богданови.
Техните наследници носят нови фамилни имена и прекори - Котеви, Стефчови, известни с прекора "Оджови" - 1 сем. и Митови - Муратови - 6 сем.

Фамилиите на Горубляне - ЛИШКОВИ

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

 Стар немногоброен род, заселен в северната част на квартала включен между улиците "Борис Рангелов", "29-та", "30-та" и "Младен Кардашев".
Най-възрастните от фамилията знаеха, че тяхния дядо се наричал Славе и бил "лис" - с бял перчем. Днес има потомци на сина му Иванчо и внуците му Стефчо и Димитър. Днес членовете на фамилията са известни и с имената Велеви - 5 семейства, Димитрови - 1 семейство и Стефчови - 8 семейства.
 От цялата фамилия с обществен актив е само Веле Иванчов, който бил общински съветник, училищен настоятел и активист на местната кооперация.

Родовете на Горубляне - КАРПУЗОВИ и ПАЛАСОВИ

Карпузови

 Наследниците на първите заселници на тази фамилия, живущи сега в някогашната турска част на селото, знаят имената на потомците на своя прадядо Стоичко, чиито синове Вучко и Атанас са дали имената си на днешните Паунови - 3 семейства и Илиеви - 4 сем.

Младен Илиев е един от основателите на партийната група на ТКЗС.

Вуче Атанасов осиновил Димитър Тодоров Кардашев чийто син и внук носят името Вучеви.

Паласови

 Днешните Паласови са представители на една изчезваща фамилия, чиито последни членове са три жени и двама мъже - баща и син - Трайко и Васил Велеви.

 Трайко Велев Спасов е един от най-старите занаятчии - кожухар. 

 Дълги години е бил член на кооперацията.

Фамилиите на Горубляне - АЧОВИ и БУАЛСКИ

/Дошли неизвестно откъде докъм средата на 18 век/

АЧОВИ

Неизвестно откъде през 18 век дошъл преселник, чиито наследници се нарекли Ачови. В наше време те са само 8 семейства. Заселили се в юго-западния край на селото. До 9-ти септември бяха смятани за семейства с малки доходи. Занимаваха се с дребна селскостопанска дейност. Едва след това синовете на Станоя Стоянчов стават индустриални работници и замогват.
(кн. за Горубляне, стр. 272)

 БУАЛСКИ

 Родоначалниците на рода Буалски, братята или братовчедите Петко и Николчо след преместване на селото, около началото на 19 век се настанили в близост с турската махала. Днес са останали 10 семейства от наследниците на Николчо, които носят още следните фамилни имена Христови - 8 семейства и Стоилови, наследници на Костадин Христов и Стоил Георгиев. Клонът на Петко бил ликвидиран със загиването на Илия Минев през Балканската война.
Петър Христов е бил съветник на РПк*.

* -  Районен партиен комитет

Фамилиите на Горубляне - ЛОКМАРСКИ (Ковръчки)

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

 Локмарският род е стар род, който скоро се разпада на три подрода: Динчови, Ковръчки и Матови.
Най-старият дом на рода бил в м. Селището - на изток от кръстопътя Самоковско шосе и Павел Красов.
 Като родоначалник на подрода Динчови е Динчо Ангелков. Тъй като в родовата задруга се създали недоразумения поради "золумите" (пакостите) на някои от членовете й, то синовете на родоначалника Яне и Веле със съгласието на бея се преселили - Яне се върнал в стария дом, а Веле се заселил зад днешното читалище. Почти по същото време друг син на Ангелко Локмарски, поп, след като убил похитителя на сестра си Вида забегнал и не се върнал вече в селото. Динчови, по определено Велеви в последните 50 години проявявали интерес към селските работи. Бащата Стоимен бил избран за общински съветник, а синът Манол беше член на БКП, и изпълняваше поставяните му задачи с ентусиазъм. Тази фамилия се представлява от 14 семейства.
КОВРЪЧКИ
Известно е името на прадядото на днешните потомци на подрода Ковръците - Алексо. Той живял последната четвърт на 18 и първата половина на 19 в. Внукът му Варадин дава името си на 6 семейства, а Георги на 4. Десетте семейства преди това са се наричали Алескови. Една от правнучките на Алексо чупва леда на консерватизма на фамилията си и получава висше образование.
 Родоначалник на най-малката издънка от Локмарския род бил Мато, който дава името си на Матови, който днес се представлява само от едно семейство - това на Кирил Неделков. Особеното за тази фамилия е, че Неделко Спасов Матов бе един от малцината железничари горублянци.