Родовете на Горубляне - ПУРЕШОВИ

 Неизвестно кога основателят на местния род Пурешови, подобно на Алулови, е напуснал старото си гнездо в Железница  и свил свой дом в Горубляне - зад днешния ресторант "Искър" - между улиците 30-та и 31-ва. От днешните му наследници се споменават имената на двама - основатели на двама клона от Пурешови - Стоянчо и братята му Илия и Иван и третия му брат Георги, родоначалник на другите Пурешови.
Старите или прекорясваните "Вуците" най-заможните от Пурешови и затова и най-консервативни в целия род, се представляват от 5 сем.
 Наследниците на втория брат - Илия, също са пет семейства, но са с по-друг манталитет. Така например бащата на двете фамилии Колеви - Георги (Джони) Колев Илиев е един от основателите на читалището и негов активист от основаването му - 1926 г. до петдесет годишния му юбилей.
И тук има зетьове присвоили фамилното име на жените си. Такъв е случаят с Тодор Недков, благодарение създалите се условия след 9.09.1944 успяват да стъпят на краката си и да си построят масивни къщи и някои от тях да имат и леки коли, подобно на братовчедите си. Илия Тодоров от основаването на ТКЗС и до своята смърт /1967 г./ беше един от най-съзнателните кооператори.
Още преди освобождението Георги Стоянчов умира. Оставя голямо семейство с невръстни деца. Жена му се принуждава да отиде и работи в някакъв богат турчин в Горни Лозен. След смъртта на майка си синовете на Георги се върнали в родното село, но им било отказано да живеят в дядовата си къща и с припечеления с кървав ратайски труд пари закупили дворни места и се заселили между Плачкови и Виднярите. Днешните техни наследници носят имената на основателите на новите домове: Стаменови - 2 сем., Гелеви, заместени в по-ново време с Димитрови, Стойчеви, Спасови и Георгиеви - общо 18 сем. и Славеви - 3 семейства.
Този клон от Пурешови се състои от обикновени трудови хора, които благодарение упорития си труд са създали подходящи условия за живот.
 В сравнение с братовчедите си от старото гнездо, те са дали и няколко общественици - Славе Гьоргов, един от основателите на кооперацията, неговият син Стоимен е не само активист на същата, но се занимавал и с политика - бил общински съветник. Най-изявени от този клон са братя Стаменови. И двамата са членове на партията. По-големият, Стойне Николов Стаменов от ред години изпълнява с достойнство възлаганите му от партията задачи - партиен секретар на ППО - териториална, на ДИП "Арома" в София, стопански директор на местната потребителна кооперация и административна - председател на ИК на СОНС Горубляне. Брат му Иван отдавна работи като домакин във филиала на УОДЗС.

Фамилиите на Горубляне - ЗОЕВИ

 Основателят на фамилията Зоеви - Зойо или някой друг преди него, дошъл неизвестно откъде и кога, но не по-късно от средата на 18 век и се заселил в близост с турския Сарай. Преки наследници на Зойо, цинцарин по произход, са 9 сем., известни с новите имена Вучкови - 4 сем., Боневи - 2 сем. и Стоилови 7 сем., от които шест живеят в София - наследници на убития през Първата световна война Димитър Стоилов. Името Богданови и Деянови носят четири семейства, които са наследници на Деян Янев Иванчов от Бариево, осиновен от поп Богдан Георгиев Зоев. Както Деян Богданов Попов, така и синовете му се изявяват като ярки кооперативни дейци, а първородният му син Тодор и като активист и на партията. За тяхната дейност има подробни бележки на съответните места: училище, партийна организация, читалище и кооперативно движение.
/кн. за Горубляне, стр. 273/

Родовете на Горубляне - ЧЕСТОВИ

 Основателят на фамилията Честови - Петко Честов от Бистрица, преследван от беднотията, напуснал родния си дом и се заселил в Горубляне при Лишковите и то в навечерието на  освобождението. Слугувал из селото, задомил се и неговите синове Ангелко, Алексо и Митре дават имената си на трите останали сега семейства: Ангелкови - 1 сем., Алексови /Мижови/ - без наследници и Митреви - 1 сем. с 2 внучки.
/кн. за Горубляне, стр. 284/

Фамилиите на Горубляне - ГАЙДАРСКИ

Прекорът на фамилията Гайдарски произхожда от "гайдуница" - част от гайда, чиито майстор предал прекора си на цялата фамилия.
 Имат спомени за стар дом срещу читалището - началото на 24-та улица. Не се знае името на родоначалника, откъде и кога е дошъл. Известно е името на прадядото Георги, който имал двама сина - Младен, роден през първата половина на 19 век и Яне /1861-1931 г./, които дават имената на две фамилии Младенови - 7 семейства, от които 4 семейства носят името Йорданови и Яневи - 4 сем.
 Характерно за тази фамилия е, че едва родителите на последните млади семейства разкъсват патриахалните отношения в домакинството и образуват самостоятелни семейства и домакинства.

Родовете на Горубляне - ПАСАРЕЛСКИ

 От с.Долни Пасарел по средата на 19 век се преселил в Горубляне Соле Стоянчов. Той се заселил в горния край на м. "Селището" и поставил началото на фамилията Пасарелски, която достига до 8 семейства.
 По имената на синовете на родоначалника на рода Пасарелски се явяват фамилиите Танчови, основател Стоянчо Колев, Пеневи и Вучкови.
 От фамилията Пасарелски излизат двама основатели на кооперативни сдружения - дядото Танчо /Стончо/ Колев, основател на местната кооперация и внукът му Николай Стоименов - на ученическата кооперация "Просвета".
 Неправилно е наследниците на Ирина Пасарелска да носят нейното бащино фамилно име.
(кн. за Горубляне, стр. 281)

Родовете на Горубляне - РАШОВИ и ТАНОВИ-КОВАЧКИ

 РАШОВИ

 Докъм края на миналия век съществувала фамилията Рашови, когато последната издънка от нея - Стефа се омъжва за Божил Чукуровеца, роден 1875 г. в Чукурово. По обичай обаче Божил, както и неговия баджанак Стоичко от Вакарел присвоил жениното си фамилно име и двамата започнали да се наричат Рашови.
Божил е един от основателите на местната кооперация, а Трайко Стоичков бил кмет преди 09/09/1944.
Наследниците на Божил са известни и като Жулеви.

Танови-Ковачки

 В началото на миналия век от Трънски край се преселил в Горубляне Тано Ковачо, който поставил началото на фамилията Танови, Ковачки. Неговият син Димитър става учител на няколко местни коларо-железари, а малкият му син Тодор и внукът му Трайко - основатели на ТКЗС.

(кн. за Горубляне, стр. 283)

Родовете на Горубляне - ЦВЕТАНОВИ-ТАТАРСКИ

 Основоположникът на фамилията Татарски - Цветан Киачки бил доведен от Горни Лозен от майка си, която произхождала от Газибарови (голям Лозенски род). Тя се омъжила за Динко Локмарски и родила Яне и Веле. Цветан станал търговец и на подбив бил наречен от Иванчо Валявишки "татарин" и оттам останал и прекора на фамилията - Татарски.
 Столетникът Младенчо Цветанов беше единствения който като 16-17 годишен младеж знае кога бил обесен Левски. Внукът му Григор Георгиев /Вучев/ остави костите си в Унгария през отечествената война.
/кн. за Горубляне, стр. 283/

Родове на Горубляне - МИШАНСКИ и РОШКОВИ

 МИШАНСКИ

Смята се, че основателят на един от най-заможните и многобройни родове бил Мишо (Митър-Димитър), който живял в края на 18 и началото на 19 век и се очертали две фамилии: Николчови и Кръстанови. Първият от тях бил зет на Тано Кардашев. В днешно време Николчови се наричат Димитрови - 2 сем., Кръстанов-Дойчинови - 8 сем. и Велчеви Георгиеви, наследници на Велчо Ботев Спасов - 8 сем.
През отоманското иго представителите на този род били благоразположени към турската власт. След освобождението те не преставали да се месят в управлянието на селото. От тях има основатели на кооперацията, които по класови съображения били отстранени. БЗНС имал своите подръжници в лицето на Дойчин, който твърдо устоявал убежденията си. През периода 1930-1949 г. неговият син Боне Д. Кръстанов подържал прогресивните сили в селото.
 Въпреки мнението на повечето жители на селото за консерватизма на тази фамилия, след 9 септември внучката на Кръстан Дойчинов - Василка Здравкова, завършва средно образование без да го използува в по-специална работа.

РОШКОВИ

Неизвестно кога и откъде пристигнал и се заселил край Керванския път - до Бошньови, основателят на днешните Вучкови, известни с прякора Рошкови. Неговата внучка или правнучка Мария умряла през 1932 г. на 102 години помнила кога горублянци се черкували на "Латински гробища".
 Бащата и дядото на днешните шест семейства беше кантонер, но неговите синове като шофьори и работници замогват и си създават мечтаните от бившия кантонер Димитър Вучков истински условия за един културен живот.
(кн. за Горубляне, стр. 274-275)

Родовете на Горубляне - ДИНЯЧКИ и ДИПЛАРОВИ

ДИНЯЧКИ

    В първите години на миналия век дошъл от Бистрица Иванчо Динячки, чийто правнук Гроздан и неговите синове Стефан и Янко поставили началото на фамилните имена Грозданови, Стефанови и Янкови по 3 семейства.
 От фамилията на бедняците "Динячки" е един от основателите на партийната група, а след 9.09.1944 почти всички по-млади мъже стават членове на партията. Трима от четиримата глави на семейства стват основатели на ТКЗС. Особено активни общественици бяха Владимир Янков и Траян Стефанов.

ДИПЛАРОВИ

 Семейството Дипларови дошло от Средногорието, но не по-късно от началото на 19 век.
 Има сведения за двама братя Стойови Дипларови - Петър и Димитър. Първият бил роден около 1845 г. и е първият следосвобожденски учител, а втория бил кръчмар. Пряката наследничка на Петър - Сладуна Минева умира през 1965 г., а дъщерята на Димитър живее в Бистрица.
Фактически фамилията Дипларови изчезва в началото на този век (ХХ), когато умира и малкия брат Димитър.
(кн. за Горубляне. стр, 280)

Родовете на Горубляне - ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ и ДЕДИКОВИ

 ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ

Двадесет годишният Гроздан от Горни Лозен не е оставил за поколенията си родовото си име, защото в последните години на робството дошъл в Горубляне, станал зет на Янкулов Илия - оженил се за голямата му дъщеря Стоянка и приел родовото й име - Атанасов. Двамата му синове Цветан и Ангелко образуват фамилните имена Цветанови и Ангелкови - общо 5 семейства. Особеното за тези семейства сравнително бедни, дават на обществото две инженерки и една учителка.

ДЕДИКОВИ

 В средата на 19 век братята Стоян, Панчо и Цветан подгонени от немотията напуснали родното си село Бистрица и се установили в Горубляне. Стоян бил осиновен от Васа Данева по-късно наречените "Кьоркови". Панчо успял да закупи част от имота на местния ходжа, а Цветан станал Кардашов зет и се заселил при Богданови.
Техните наследници носят нови фамилни имена и прекори - Котеви, Стефчови, известни с прекора "Оджови" - 1 сем. и Митови - Муратови - 6 сем.

Родовете на Горубляне - БАЛКАНДЖИЙСКИ

 Яким Балканджията, дошъл от Средногорието през 1864 г., купил имот от един турски циганин и се установил в Горубляне, в циганската махала. Той имал двама сина - Йоте и Стоян.  Йоте, чиято жена Гюрга живяла 120 години (1816-1936), родила 5 деца, от които само един син Георги, който също така имал един син и три дъщери. Стоян бил бездетен и осиновил Рангел Тасков от Враждебна. Същият след смъртта на побащима си възстановил рожденото си име и станал Плачков зет и е известен с името Рангел Тасков Плачков.
 От Балканджиите, с името Балкански, има едно семейство състоящо се от двама сина. Бащата - Стоилко беше активист на партията, след което замина на работа в града.
Рангел Тасков има внук и внучка - и двамата с висше икономическо образование и работят съответно в София и Панчарево.
(кн. за Горубляне, стр. 277)

Родовете на Горубляне - БОГДАНОВИ

 Около 1820 година дошъл в селото от Симеоново, тогава Чифлик - Мито Ангелов Герчев (1811-1893) и неговият син Богдан станал Кардашев зет и поставил началото на фамилията Богданови. Той случил като зестра северо-западната част от кардашовото землище. Той имал синове: Цветан, Вуче, Стоян, Стефчо и Васил. Наследниците на последните четирима братя санаследени от следния брой семейства: Вучеви - 6 семейства, Стоянови -  сем., Стефчови - 3 сем. и Василеви - 3 сем.
 До образуването на ТКЗС членовете на фамилията се занимаваха със земеделие, а от няколко години повечето мъже станаха работници, синът на Вуче - Йордан продължава да работи в УОДЗС, а трима са служители.
(кн. за Горубляне, стр. 278)

Фамилиите на Горубляне - ЛИШКОВИ

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

 Стар немногоброен род, заселен в северната част на квартала включен между улиците "Борис Рангелов", "29-та", "30-та" и "Младен Кардашев".
Най-възрастните от фамилията знаеха, че тяхния дядо се наричал Славе и бил "лис" - с бял перчем. Днес има потомци на сина му Иванчо и внуците му Стефчо и Димитър. Днес членовете на фамилията са известни и с имената Велеви - 5 семейства, Димитрови - 1 семейство и Стефчови - 8 семейства.
 От цялата фамилия с обществен актив е само Веле Иванчов, който бил общински съветник, училищен настоятел и активист на местната кооперация.

Родовете на Горубляне - АНДОНОВИ и ГАТОВИ

Към средата на 19 век братята Илчо и Андон Митови напуснали Бистрица. Илчо се оженил в Панчарево, а Андон в Горубляне за дъщерята на някой си Мито. Първият им дом бил на ъгъла на ул. Борис Рангелов и 34-та.
 Основателят на рода имал трима синове: Стоил, Кръсто и Апостол, чиито наследници живеят в 21 семейства, официално наричани Стоилови - 3 семейства, Кръстеви - 12 семейства и Апостолови - 6 сем.
 Андонови били един от най-заможните в селото, но това не попречва на внука на Кръсто да стане активист на РПк и председател на нелегалния ОФ, член на бойна група и в последствие първият отечественофронтовски кмет.
(стр. 276)

ГАТОВИ

 Около 1860 година дошъл в Горубляне от Дървеница Гато Колев, който се оженил за съседката си Ангелина и поставили началото на фамилията Гатови, като се представлява от две семейство баща и син. Характерното за Гатеви е раждането на малко мъже, поради което след смъртта на последния неин представител (правнук) тя ще престане да съществува.
(кн. за Горубляне, стр. 278)

Родовете на Горубляне - КАРПУЗОВИ и ПАЛАСОВИ

Карпузови

 Наследниците на първите заселници на тази фамилия, живущи сега в някогашната турска част на селото, знаят имената на потомците на своя прадядо Стоичко, чиито синове Вучко и Атанас са дали имената си на днешните Паунови - 3 семейства и Илиеви - 4 сем.

Младен Илиев е един от основателите на партийната група на ТКЗС.

Вуче Атанасов осиновил Димитър Тодоров Кардашев чийто син и внук носят името Вучеви.

Паласови

 Днешните Паласови са представители на една изчезваща фамилия, чиито последни членове са три жени и двама мъже - баща и син - Трайко и Васил Велеви.

 Трайко Велев Спасов е един от най-старите занаятчии - кожухар. 

 Дълги години е бил член на кооперацията.

Родовете на Горубляне - АЛУЛОВИ

/Родове създадени от родоначалници, дошли в Горубляне през 18 и 19 век/
 Местният немалоброен род на Алулови е клон от Драгалевското родословно дърво. Неизвестно по какви причини те напуснали старото си гнездо и през 18 век свили дом до Семов рид.
 Един от най-старите членове на рода - Йордан Илиев (1876-1973) знаеше само имената на дядо си Атанас и неговите наследници, които наброяват 20 семейства, носещи имената Апостолови - 6 сем., Илиеви - 2 сем. в София, Йорданови - 2 сем. и Стоянови - 4 сем., от които 3 в София и Малинови - 3 сем.
 Двама от синовете на Илия Атанасов, считан за съподвижник на Левски - Никола и Кръсто умират от раните си получени през Първата световна война.
От Алулови е първата местна учителка Станка Стефанова Апостолова.
Наследниците на Лефтера Велкова Кардашева са известни със името на майчиния си баща - Велко, въпреки, че баща им Стоил Ап. Минчев е от Алулови. Те са 5 семейства. Наследниците на Алуловия зет Стоян - Цветан и Стойко неправилно приемат и родовото име Алулови.
/кн. Горубляне, стр. 276/

Фамилиите на Горубляне - КАРАБАНОВИ

 Не се знае много за прародителите на Карабанови, които дошли доста отдавна и отдалече. Занимавали се със скотовъдство и промиване на злато.
 Известният на възрастните членове от фамилията Величко Минчев имал трима синове: Мито, Илия и Вучко, чиито наследници носят имената им Вучкови - 2 сем., Илиеви - 2 сем., Митови 7 сем., Стоилови - 6 сем. и Спасови - 3 семейства.
Голяма част от членовете на тази фамилия взели дейно участие в живота на селото. Между тях има членове на кооперацията - основателят й Миташ, активистът Витан Стоилов, основателят на Младежкото просветно дружество, общински съветници Димитър, Георги и Витан. Двама от фамилията Димитър /Миташ/ Илиев и Иван Спасов развиват в годините след Първата и Втората световна война прогресивна стопанска дейност - първият чрез кооперацията, а вторият като млекопроизводител и стопанин на трактор и вършачка. Братовчедите Деян Вучков и Димитър Спасов са и членове на нелегалния ОФ и бойните групи.
(кн. за Горубляне, стр. 274)

Фамилиите на Горубляне - АЧОВИ и БУАЛСКИ

/Дошли неизвестно откъде докъм средата на 18 век/

АЧОВИ

Неизвестно откъде през 18 век дошъл преселник, чиито наследници се нарекли Ачови. В наше време те са само 8 семейства. Заселили се в юго-западния край на селото. До 9-ти септември бяха смятани за семейства с малки доходи. Занимаваха се с дребна селскостопанска дейност. Едва след това синовете на Станоя Стоянчов стават индустриални работници и замогват.
(кн. за Горубляне, стр. 272)

 БУАЛСКИ

 Родоначалниците на рода Буалски, братята или братовчедите Петко и Николчо след преместване на селото, около началото на 19 век се настанили в близост с турската махала. Днес са останали 10 семейства от наследниците на Николчо, които носят още следните фамилни имена Христови - 8 семейства и Стоилови, наследници на Костадин Христов и Стоил Георгиев. Клонът на Петко бил ликвидиран със загиването на Илия Минев през Балканската война.
Петър Христов е бил съветник на РПк*.

* -  Районен партиен комитет

Родовете на Горубляне - БОШНЬОВИ

/Родове създадени от родоначалници, дошли в Горубляне през 18 и 19 век/

  Най-късно през втората половина на 18 век подгонен от турците кривинчанинът Митре пристигнал в Горубляне и се заселил край Керванския път. Един от неговите наследници - Иван доживял 108 години /1791-1903/, макар че бил изтезаван за пари.
 Двама души от наследниците на дядо Митре станали основатели на кооперацията, а по-късно един от техните наследници - Борис Костадинов става не само един от основателите на ТКЗС, но беше и негов председател.

/кн. за Горубляне, стр. 278/

Фамилиите на Горубляне - КАРДАШОВИ

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/
 Един от многобройните стари родове, чиито наследници помнят общия си произход, макар че от много години са известни с подродовите си имена Ботеви, Велкови, Гешови, Дудеви и Палеви. Най-старият им дом бил в м. "Селището". При преселванетопрез 17-18 век се установили в квартала включен от улиците "Младен Кардашев", "Борис Рангелов", "34-та" и "37-ма". Преди освобождението и първите години след него Ботеви, Дудеви и Палеви се установили другаде - Ботеви на изток от старото училище (детската градина), а Дудеви и Палеви между улиците "30-та" и "Васил Пешев".
 Тримата синове на Танчо Кардашев, живял в края на 18 и началото на 19 в. Палчо, Спас и Тоше основали подродовете Палеви, известни и като Михаилови, синът на Спас Ботев станал основател на фамилията Ботеви, а внукът му Ангелко (Гешо) Младенчов - Гешови. Най-малкият му внук Велко Тошев - Велкови и Тошеви били прекъснати след смъртта на единствените им синове. Ботеви се представляват от 26 семейства, от които едно в Чехия - на единствения лекар от селото Методи Христов.
 Благодарение на многобройността си и материалната си мощ Кардашови дали доста дейци в живота на селото. Първенство по ред има Младенчо Спасов, влязъл в историята като "Младенчо Бинбаши от Горубляне". Синът му Ангелко бил дългогодишен кмет след освобождението. Малкият му син Веле бил един от основателите на ТКЗС, а Тодор Манолов и председател на кооперацията, а братовчедите му Тодор Ив. Донев и Иван Веселинов съответно кадрови офицер и председател на ИК на СОНС Горубляне.
 Подродът Дудеви носи името си от Дуде Илиев, наследник на Танчов брат или братовчед. Тази фамилия се представлява от 3 семейства. Здравко Дудев е един от основателите на читалището, член на първата му управа, а след 9 септември 1944 година е активист на БЗНС.