Родовете на Горубляне - ПАСАРЕЛСКИ

 От с.Долни Пасарел по средата на 19 век се преселил в Горубляне Соле Стоянчов. Той се заселил в горния край на м. "Селището" и поставил началото на фамилията Пасарелски, която достига до 8 семейства.
 По имената на синовете на родоначалника на рода Пасарелски се явяват фамилиите Танчови, основател Стоянчо Колев, Пеневи и Вучкови.
 От фамилията Пасарелски излизат двама основатели на кооперативни сдружения - дядото Танчо /Стончо/ Колев, основател на местната кооперация и внукът му Николай Стоименов - на ученическата кооперация "Просвета".
 Неправилно е наследниците на Ирина Пасарелска да носят нейното бащино фамилно име.
(кн. за Горубляне, стр. 281)

Родовете на Горубляне - ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ и ДЕДИКОВИ

 ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ

Двадесет годишният Гроздан от Горни Лозен не е оставил за поколенията си родовото си име, защото в последните години на робството дошъл в Горубляне, станал зет на Янкулов Илия - оженил се за голямата му дъщеря Стоянка и приел родовото й име - Атанасов. Двамата му синове Цветан и Ангелко образуват фамилните имена Цветанови и Ангелкови - общо 5 семейства. Особеното за тези семейства сравнително бедни, дават на обществото две инженерки и една учителка.

ДЕДИКОВИ

 В средата на 19 век братята Стоян, Панчо и Цветан подгонени от немотията напуснали родното си село Бистрица и се установили в Горубляне. Стоян бил осиновен от Васа Данева по-късно наречените "Кьоркови". Панчо успял да закупи част от имота на местния ходжа, а Цветан станал Кардашов зет и се заселил при Богданови.
Техните наследници носят нови фамилни имена и прекори - Котеви, Стефчови, известни с прекора "Оджови" - 1 сем. и Митови - Муратови - 6 сем.

Възникване на Горубляне

 Преданието говори, че селото е съществувало "от преди турско" и че в края на XVII или началото на XVIII в. то е заело днешното си място. (...)
 Първоначално Горубляне възникнало в м. "Селището", заемаща североизточната част на днешното село. То имало следните граници: на изток - напоителния канал, край Искър, на юг - улица "Г. Зоев", на запад - шосето за гара Искър /ул. "П. Красов"/ и на север - р. Шиндра.  Общата площ на селището била около 90 000 кв.м.

От старото селище, предимно в южната му част били намирани зидове. И днес се използува от Т. Алулов - ул. П. Красов кладенец, датиращ може би от преди възникването на селата. Наблизо до кладенеца на около 50 м източно от него в двора на К. Котев (...) имаше останки от старинен зид, изграден от квадратни тухли, споени с хорозан. В източната част на селището били намирани късове от керамика.
Преданието, че селото съществува от преди идването на турците се подкрепя от два отомански документи. Единят от тях е от ХV век, в който се споменава, че селото имало 49 ханета, а вторият - от началото на XVII в. в който се споменава, че притежаваните бащинии били още от "деня на завоеванието" т.е. преди 1383г.
 Както в документите - данъчни списъци, съдебни решения, фермани, "Зографския поменик" и "Житие на Георги Зоев", така и в пътеписите на разни посланици селото било записано като Корубле (1420, 1458 г.), Корублян (1527-1550 г.), Гурублани (1550г.) и Гурубляне (1848г.).
(...) Различните, макар и близки форми на името на Горубляне, безсъмнено са резултат от незнание на български език и наречието на местните хора от страна на записвачите турци или чужденци.
(Кн. за Горубляне, стр 13)