Преданието говори, че селото е съществувало "от преди турско" и че в края на XVII или началото на XVIII в. то е заело днешното си място. (...)
Първоначално Горубляне възникнало в м. "Селището", заемаща североизточната част на днешното село. То имало следните граници: на изток - напоителния канал, край Искър, на юг - улица "Г. Зоев", на запад - шосето за гара Искър /ул. "П. Красов"/ и на север - р. Шиндра. Общата площ на селището била около 90 000 кв.м.
От старото селище, предимно в южната му част били намирани зидове. И днес се използува от Т. Алулов - ул. П. Красов кладенец, датиращ може би от преди възникването на селата. Наблизо до кладенеца на около 50 м източно от него в двора на К. Котев (...) имаше останки от старинен зид, изграден от квадратни тухли, споени с хорозан. В източната част на селището били намирани късове от керамика.
Преданието, че селото съществува от преди идването на турците се подкрепя от два отомански документи. Единят от тях е от ХV век, в който се споменава, че селото имало 49 ханета, а вторият - от началото на XVII в. в който се споменава, че притежаваните бащинии били още от "деня на завоеванието" т.е. преди 1383г.
Както в документите - данъчни списъци, съдебни решения, фермани, "Зографския поменик" и "Житие на Георги Зоев", така и в пътеписите на разни посланици селото било записано като Корубле (1420, 1458 г.), Корублян (1527-1550 г.), Гурублани (1550г.) и Гурубляне (1848г.).
(...) Различните, макар и близки форми на името на Горубляне, безсъмнено са резултат от незнание на български език и наречието на местните хора от страна на записвачите турци или чужденци.
(Кн. за Горубляне, стр 13)
Няма коментари:
Публикуване на коментар