Църква

                  
По предание селото "никога не е оставало без църква и поп". По спомени на възрастни хора, чули от родителите син при "Латинските гробища" - източно от "Селището" и в "Шамако", срещу днешното село имало черквици с площ около 2 кв.м,  които обслужвали българското население до построяването на "големата църква". Там старите горублянци имали възможност да слушат българска реч и да почувствуват, че макар и християни са отделно от гърците. (...)
 Ако не се знае кога били строени двете църквици на "Латинските гробища" и "Дианчовото", то за новата черква няма спор. Според паметния камък и бележките на Георгия Зоев тя била "направена" през април 1858г. (...) Окончателното й завършване - изписване (зографисване) става едва след 20 години - "през 1878 г. при прилежанието на поп Донко от Герман..."
 Още преди прекрачване прага на малкия тогава притвор, богомолецът бил посрещан от сцени "из страшния божи съд". Те бяха унищожени с пристрояването през 1948 г. на камбанарията и стаичките в притвора.

    /снимка от 1947-48 г. Горубляне, Тодоровден. Възможмно е сградата отзад да е църквата/

    Изображенията както в същинската част на храма, така и в олтара бяха в духа на изписването /зографисването/ по онова време. Сред изображенията на разни светци, някои от които и с животински глави, почетно място заемаха сръбските "Симеон, княз сръбски", "Св. Сава", "Княз Стефан Дечански" и "Крал Милутин" - първите двама в олтара, а другите - на северната стена.
   Фреските бяха свежи, образите одухотворени и индивидуализирани...За съжаление под изображенията нямаше подпис или някакво сведение за автора им. (...)
    Ако до първите дни на април 1972 г. Горубляне можеше да се гордее със строения по време на Възраждането храм "Св. Георги Победоносец", то от тогава и този единствен паметник на миналото, не съществува. Запазен е само притворът, в който почти няма нищо ценно. Храмът беше разрушен, въпреки разрешението само за "основен ремонт". Разрушаването на църковния салон бе извършено (...) без знанието на местните отговорни фактори. Ако бяха предупредени, те можеха да направят всичко възможно, за да бъде запазена постройката като паметник на културата, макар и от местно значение. За извършване на истинския основен ремонт не се искаше много - само снемане на фреските от северната страна , изграждане на нова стена и поставянето им върху нея.
    С разрушаване на построената преди повече от сто години черква беше унищожен материализираният ентусиазъм на прадедите и тяхната воля да слушат свободно българска реч и да се борят за своя "род болгарски". (...)
(Книга за Горубляне, стр.110-111)