Сподвижници на Васил Левски и в Горубляне
Едва в навечерието на нашето освобожнение от Отоманско иго има положителни сведения за участието на няколко горублянци във възгласяваното от Апостола освободително движение.
Според възрастни жители на Горубляне, Герман и Лозен /Горни и Долни/, събирани и проверявани в продължение на повече от 30 години, се доказва, че Дякон Левски бил идвал и в Горубляне. В кръчмата на горубеца Младен Спасов Кардашев апостолът се срещал с Миташ (Димитър Недков), Спас Крънбатлийски и Додон от Герман, поп Къшо от Горни Лозен и Курташо от Бистрица. Пазили ги били Стоил Занов и Илия Алулов от Горубляне.
И двамата били здрави и буйни мъже на по 40 години. Те обикновено "пиели безгрижно" виното си и "безразлично" следели късните редовни и случайни посетители на заведението. При нужда давали уговорения знак и гостите, пратили в подземното скривалище, изчезвали през тайния изход, какъвто имало тогава.
За свързаването на патриоти от софийските села (...) с Левски споменава не само Стоян Заимов, но и Любомир Дойчев, който пише: " ...има данни за минаването на Левски през софийските села Враждебна, Герман, Горубляне, Казичене, Горни Лозен и Долни Лозен."
За връзката на Левски с родолюбци от южното софийско поречие на Искър способствувал безсъмнено членът на софийския комитет Хаджи Боне Петров от с. Рельово, Самоковско. Той живял в София, но притежавал хан на Цариградско шосе срещу двореца Врана на мястото на днешните казарми. Неговият внук Бончо Хаджибонев подчертава, че "в споменатия хан" Левски се срещал с по-събудените селяни от Герман, Горубляне, Казичене, Горни и Долни Лозен. Един от тези по-събудени селяни бил Младенчо Спасов Бинбаши.
Без да е определен източникът, за Младенчо Спасов споменават още М. Георгиев във "Възраждане на София" и Любомир Дойчев в "Левски в светлина". Там той (Младенчо) е определен като "адютант на Левски", "проповедник комитетски в селата софийски" и "съпровождач на Левски" в софийските села.
Дали Младенчо Спасов Кардашев е бил надарен да бъде адютант на Левски или комитетски проповедник в софийските села, няма непосредствени данни; но това, че той се е срещал и уреждал срещи на Левски с посветени на делото хора от Горубляне и околните села, говорят само спомените на покойните Манол (Манко), Доне и Йордан Ботеви, братеници на Младенчо, но и Боне Атанасов, също и твърденията на зета на Миташ Недков - Аврам Зарев о дъщеря му Гълъбинка от Герман.
Младенчо Спасов Бинбаши бил едър, представителен. Походката, острият му поглед и буйните засукани мустаки респектирали всички.
Турците го наричали "ага". Когато влизал в софийския конак, почитателно му правили път. Павел Делирадев сочи, че той бил страшилище за околните чифликчий и зли турци. В подкрепа на последната характеристика на Младенчо говори споменът, че той накарал сина на Осман бей, последният чифликчия в Горубляне, да се откаже от желанието си да накаже своята съседка - сестра на бъдещият му зет Богдан Зоев, която го нарекла "свиня".
По време на процеса срещу Левски през януари 1873 г. Младенчо Бимбаши починал на 30-35 годишна възраст. Няколко месеца след неговата смърт той бил подирен от турската власт като "ятак на баш комитата Левски". Отговорили им, че "Младенчо ага не е между живите". Турците, за да се уверят, че душманинът на падишаха, дотогава довереният им Младенчо е умрял, а не забегнал, заповядали да бъде разкрит гроба му. Едва след като се убедили, че в отворения гроб лежи търсеният от тях "ятак" оставили на мира близките му.
С Левски бил свързан и Николчо Дешов Янкулов. Той бил известен като безстрашен и пъргав човек. Бил голям враг на турците - гледал ги с нескривна омраза и не избягвал и лични разправии с тях.
За тези си качества Николчо бил препоръчан от Младенчо на Левски за негов съпровождач. Уредена им била среща, на която Дяконът, непознат на Николчо, разкрил задачите, които му предстоят като негов продружител. С присъщата му откровеност Николчо бил казал:
- Съгласен съм, но требе да питам тате дали че ме пущи?
- Нам не ни трябват хора, които питат за такива работи даже и родителите си - казал бил Левски на слисания си събеседник и го предупредил: "Никумо и никъде да не споменаваш за срещата ни".
Погледът и тонът на Дякона така респектирали Николчо, че той едва след освобождението открил на сина си Стоян за срещата с Дякона, който познал по щампа, разпространявана във връзка с някаква годишнина на Левски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар