Книга за Горубляне

През 1977 г. Борис Николов Ковачев издава книга за историята на Горубляне със заглавие - ГОРУБЛЯНЕ. МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ. ИСТОРИЧЕСКИ И ЕТНОГРАФСКИ ОБЗОР. Макар, че той не е социолог или историк, успява да събере на едно място интересни моменти от историята на югоизточния квартал. Недостатък на книгата е липсата на снимков материал и социалистическата пропаганда изложена в нея. Именно това е причината за създаването на този блог.

"Историята е паметта на народите. Тя е тяхната учителка и възпитателка. Историята вдъхновява към велики дела и пази от пограми, но само тогава, когато се разбере добре.
Без да познаваме миналото, не ще разберем настоящето и без него не ще предвидим бъдещето(...) Малката история на отделното селище е част от голямата история на родината и има своето място в нея."
 стр.5- Археологически следи в землището и близките околности на Горубляне.
 Благодарение на подходящите климатични и почвени условия в софийското поле човекът се е заселил още преди 4000-5000 години. (...)
 Околностите на днешно Горубляне предлагали също подходящи условия за човешки живот. (...)
 Особено интересни са два единични гроба по ориентировка и строеж. И двата са били ориентирани север-юг, а единят от тях, намерен през пролетта на 1952 г. на югоизточния край на м."Обреща", там където минава северното отклонение на подлеза "Караулката" е представлявал двускатов гроб, изграден от керамични плоскости, където бил вместен скелет на възрастен. (...) Вторият гроб открит на 20.04.1966 г. в градината на Иван Здравков Лишков. Скелетът беше обграден с речни камъни. Около китката на дясната ръка имало бронзови монети, образуващи гривна. 47 от тези монети се пазят в музея за София /инв. N 2318/. Монетите имат доста фин релеф на образите на императорите Валентиян, Валенс, Грация, Теодоси и Аркади, /364-408 г. от н. е./. Диаметърът на монетите е около 19 мм. На същия гроб, при премахване на горните на горната му част през 1950 г. било намерено гърне /"като за боб"/ със сини стъкълца на дъното.
 На мястото на разкрития на 16 май 1964 г. в м. "Латински гробища" общ гроб и сега се намират старинни тухли, а по източния скат на могилата се ронят човешки кости.
 На юг от тази местност на около 500 м в коритото на Искър имало гробищна черквица, която била отнесена при наводнението през 1897 г.