Първият кмет на Горубляне

( от книга за Горубляне, стр. 28-29)

Руско-турската война от 1877-1878 г, донася не само политическа свобода на нашето отечество, но има значение и на буржоазна революция.

Първите грижи на новата администрация били да се осигурят подходящи условия за политическо развитие на страната.

Княжеството било разделено на окръзи, а те на околий и общини. Горубляне като значително за тогавашните условия селище в Софийска околия - над 500 жители и естествено средище за селата Герман, Панчарево и Кокаляне, станало седалище на съставна община до края на 1902 година. След това средище става Панчарево. Горубляне се отделя и просъществува като самостоятелна община от 1911 до 1934 г. След тая дата до средата на 1943 г. Горубляне е част от панчаревската община. (...) 

 След освобождението първият кмет на Горубляне бил Боте Георгиев Бърборков (1816-1899). Неговите задължения се свеждали до зарегистриране както на населението, така и на имотите му, част от които били придобити по наследство или покупка или били узаконени с нотариални актове (тапии), които били получени през периода 1875-1878 г. Друга част била закупена от изселили се по време на войната турци, а трета - заграбени.

 Любопитно е, че Боте Бърборков почти насила накарал своите съселяни да закупят от върналите се временно турци, на безценица, имотите им и гората в югозападния край на Лозенската планина - над бившата Панчаревска низина. Онези, които нямали собствени средства, съветвал да вземат назаем, но да не изпускат възможността да станат стопани на земя или гора. И мнозина послушали своя кмет.