Възрастните хора от тази фамилия , с които съм имал възможност да говоря за родословието им / а те бяха над 60 г. преди 1950 г./ си спомниха името само на дядо си Янчо, живял първата половина на 19 век. Най-старият им дом, който помнят бил на улица Самоковско шосе близо до ул. Б. Рангелов. Доста по-късно половината от тях се заселили в долния край на селото - срещу началото на ул. Павел Красов.
Миневи официално носят имената: Боневи - 9 сем., Георгиеви сем.- 1 сем., Димитрови - 3 сем., Младенови - 3 сем. и Тодорови - 6 сем.
От Миневи в годините преди освобождението имало килиен учител - Младенчо Янчов, който го предал на зет си Петър Дипларов, станал първият предосвобожденски учител. Преди преврата 1923 г. Тодор Михалов е предпоследния кмет от БЗНС.
четвъртък, 6 април 2017 г.
вторник, 4 април 2017 г.
Родовете на Горубляне - ПУРЕШОВИ
Неизвестно кога основателят на местния род Пурешови, подобно на Алулови, е напуснал старото си гнездо в Железница и свил свой дом в Горубляне - зад днешния ресторант "Искър" - между улиците 30-та и 31-ва. От днешните му наследници се споменават имената на двама - основатели на двама клона от Пурешови - Стоянчо и братята му Илия и Иван и третия му брат Георги, родоначалник на другите Пурешови.
Старите или прекорясваните "Вуците" най-заможните от Пурешови и затова и най-консервативни в целия род, се представляват от 5 сем.
Наследниците на втория брат - Илия, също са пет семейства, но са с по-друг манталитет. Така например бащата на двете фамилии Колеви - Георги (Джони) Колев Илиев е един от основателите на читалището и негов активист от основаването му - 1926 г. до петдесет годишния му юбилей.
И тук има зетьове присвоили фамилното име на жените си. Такъв е случаят с Тодор Недков, благодарение създалите се условия след 9.09.1944 успяват да стъпят на краката си и да си построят масивни къщи и някои от тях да имат и леки коли, подобно на братовчедите си. Илия Тодоров от основаването на ТКЗС и до своята смърт /1967 г./ беше един от най-съзнателните кооператори.
Още преди освобождението Георги Стоянчов умира. Оставя голямо семейство с невръстни деца. Жена му се принуждава да отиде и работи в някакъв богат турчин в Горни Лозен. След смъртта на майка си синовете на Георги се върнали в родното село, но им било отказано да живеят в дядовата си къща и с припечеления с кървав ратайски труд пари закупили дворни места и се заселили между Плачкови и Виднярите. Днешните техни наследници носят имената на основателите на новите домове: Стаменови - 2 сем., Гелеви, заместени в по-ново време с Димитрови, Стойчеви, Спасови и Георгиеви - общо 18 сем. и Славеви - 3 семейства.
Този клон от Пурешови се състои от обикновени трудови хора, които благодарение упорития си труд са създали подходящи условия за живот.
В сравнение с братовчедите си от старото гнездо, те са дали и няколко общественици - Славе Гьоргов, един от основателите на кооперацията, неговият син Стоимен е не само активист на същата, но се занимавал и с политика - бил общински съветник. Най-изявени от този клон са братя Стаменови. И двамата са членове на партията. По-големият, Стойне Николов Стаменов от ред години изпълнява с достойнство възлаганите му от партията задачи - партиен секретар на ППО - териториална, на ДИП "Арома" в София, стопански директор на местната потребителна кооперация и административна - председател на ИК на СОНС Горубляне. Брат му Иван отдавна работи като домакин във филиала на УОДЗС.
Старите или прекорясваните "Вуците" най-заможните от Пурешови и затова и най-консервативни в целия род, се представляват от 5 сем.
Наследниците на втория брат - Илия, също са пет семейства, но са с по-друг манталитет. Така например бащата на двете фамилии Колеви - Георги (Джони) Колев Илиев е един от основателите на читалището и негов активист от основаването му - 1926 г. до петдесет годишния му юбилей.
И тук има зетьове присвоили фамилното име на жените си. Такъв е случаят с Тодор Недков, благодарение създалите се условия след 9.09.1944 успяват да стъпят на краката си и да си построят масивни къщи и някои от тях да имат и леки коли, подобно на братовчедите си. Илия Тодоров от основаването на ТКЗС и до своята смърт /1967 г./ беше един от най-съзнателните кооператори.
Още преди освобождението Георги Стоянчов умира. Оставя голямо семейство с невръстни деца. Жена му се принуждава да отиде и работи в някакъв богат турчин в Горни Лозен. След смъртта на майка си синовете на Георги се върнали в родното село, но им било отказано да живеят в дядовата си къща и с припечеления с кървав ратайски труд пари закупили дворни места и се заселили между Плачкови и Виднярите. Днешните техни наследници носят имената на основателите на новите домове: Стаменови - 2 сем., Гелеви, заместени в по-ново време с Димитрови, Стойчеви, Спасови и Георгиеви - общо 18 сем. и Славеви - 3 семейства.
Този клон от Пурешови се състои от обикновени трудови хора, които благодарение упорития си труд са създали подходящи условия за живот.
В сравнение с братовчедите си от старото гнездо, те са дали и няколко общественици - Славе Гьоргов, един от основателите на кооперацията, неговият син Стоимен е не само активист на същата, но се занимавал и с политика - бил общински съветник. Най-изявени от този клон са братя Стаменови. И двамата са членове на партията. По-големият, Стойне Николов Стаменов от ред години изпълнява с достойнство възлаганите му от партията задачи - партиен секретар на ППО - териториална, на ДИП "Арома" в София, стопански директор на местната потребителна кооперация и административна - председател на ИК на СОНС Горубляне. Брат му Иван отдавна работи като домакин във филиала на УОДЗС.
Фамилиите на Горубляне - ПЛАЧКОВИ
Потомците на Плачкови живеят между улиците "Самоковско шосе" и "Петър Дипларов" и наброяват 12 семейства. (70-те)
Старите помнеха имената на Пене Плачков и неговите наследници, родени между 1830 и 1862 г. Хората от тази фамилия станали основатели на местната кооперация. Макар и не многото мъже на призивна възраст през войната те дали петима убити, от които двама братя и то почти в един ден. Не ги отминала и отечествената война.
Член на техния род Лазар Пешов е инициатор и основател на местната партийна организация и от няколко години внуци на Александър Дойчинов, също жертва на войната са активисти на местната първична партийна организация.
Старите помнеха имената на Пене Плачков и неговите наследници, родени между 1830 и 1862 г. Хората от тази фамилия станали основатели на местната кооперация. Макар и не многото мъже на призивна възраст през войната те дали петима убити, от които двама братя и то почти в един ден. Не ги отминала и отечествената война.
Член на техния род Лазар Пешов е инициатор и основател на местната партийна организация и от няколко години внуци на Александър Дойчинов, също жертва на войната са активисти на местната първична партийна организация.
неделя, 2 април 2017 г.
Серия "Фамилиите на Горубляне" - МИЛУШЕВИ
Основателят на фамилията Милушеви е неизвестен. Знаят се само наследниците на неговия внук или правнук Боне.
Старият дом бил на улица "30-та" и допирал до ул. "29-та". Поради разрастване някои семейства се заселили до Семов рид.
Правнукът на Боне Петров дал името си на фамилията Велчеви, Николчо на Котеви.
От милушевци по-определена роля в живота на селото играят Котеви. От тях има общественици - основатели и активисти на местната кооперация на БЗНС - по-големите братя Георги и Манол, а основател на партийната организация и ТКЗС е малкия им брат Йордан. Те дават и единствената жертва през Освободителната война 1877/78 г. Боне Митов, брат на Николчо, а през (липсва текст) и Борис Йорданов Котев.
Неправилно наследниците на осиновената от Вуче Петров дъщеря носят името Вучеви - Милушеви.
Старият дом бил на улица "30-та" и допирал до ул. "29-та". Поради разрастване някои семейства се заселили до Семов рид.
Правнукът на Боне Петров дал името си на фамилията Велчеви, Николчо на Котеви.
От милушевци по-определена роля в живота на селото играят Котеви. От тях има общественици - основатели и активисти на местната кооперация на БЗНС - по-големите братя Георги и Манол, а основател на партийната организация и ТКЗС е малкия им брат Йордан. Те дават и единствената жертва през Освободителната война 1877/78 г. Боне Митов, брат на Николчо, а през (липсва текст) и Борис Йорданов Котев.
Неправилно наследниците на осиновената от Вуче Петров дъщеря носят името Вучеви - Милушеви.
събота, 1 април 2017 г.
Фамилиите на Горубляне - ЗОЕВИ
Основателят на фамилията Зоеви - Зойо или някой друг преди него, дошъл неизвестно откъде и кога, но не по-късно от средата на 18 век и се заселил в близост с турския Сарай. Преки наследници на Зойо, цинцарин по произход, са 9 сем., известни с новите имена Вучкови - 4 сем., Боневи - 2 сем. и Стоилови 7 сем., от които шест живеят в София - наследници на убития през Първата световна война Димитър Стоилов. Името Богданови и Деянови носят четири семейства, които са наследници на Деян Янев Иванчов от Бариево, осиновен от поп Богдан Георгиев Зоев. Както Деян Богданов Попов, така и синовете му се изявяват като ярки кооперативни дейци, а първородният му син Тодор и като активист и на партията. За тяхната дейност има подробни бележки на съответните места: училище, партийна организация, читалище и кооперативно движение.
/кн. за Горубляне, стр. 273/
/кн. за Горубляне, стр. 273/
Абонамент за:
Публикации (Atom)