Родовете на Горубляне - БОШНЬОВИ

/Родове създадени от родоначалници, дошли в Горубляне през 18 и 19 век/

  Най-късно през втората половина на 18 век подгонен от турците кривинчанинът Митре пристигнал в Горубляне и се заселил край Керванския път. Един от неговите наследници - Иван доживял 108 години /1791-1903/, макар че бил изтезаван за пари.
 Двама души от наследниците на дядо Митре станали основатели на кооперацията, а по-късно един от техните наследници - Борис Костадинов става не само един от основателите на ТКЗС, но беше и негов председател.

/кн. за Горубляне, стр. 278/

Фамилиите на Горубляне - КАРДАШОВИ

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/
 Един от многобройните стари родове, чиито наследници помнят общия си произход, макар че от много години са известни с подродовите си имена Ботеви, Велкови, Гешови, Дудеви и Палеви. Най-старият им дом бил в м. "Селището". При преселванетопрез 17-18 век се установили в квартала включен от улиците "Младен Кардашев", "Борис Рангелов", "34-та" и "37-ма". Преди освобождението и първите години след него Ботеви, Дудеви и Палеви се установили другаде - Ботеви на изток от старото училище (детската градина), а Дудеви и Палеви между улиците "30-та" и "Васил Пешев".
 Тримата синове на Танчо Кардашев, живял в края на 18 и началото на 19 в. Палчо, Спас и Тоше основали подродовете Палеви, известни и като Михаилови, синът на Спас Ботев станал основател на фамилията Ботеви, а внукът му Ангелко (Гешо) Младенчов - Гешови. Най-малкият му внук Велко Тошев - Велкови и Тошеви били прекъснати след смъртта на единствените им синове. Ботеви се представляват от 26 семейства, от които едно в Чехия - на единствения лекар от селото Методи Христов.
 Благодарение на многобройността си и материалната си мощ Кардашови дали доста дейци в живота на селото. Първенство по ред има Младенчо Спасов, влязъл в историята като "Младенчо Бинбаши от Горубляне". Синът му Ангелко бил дългогодишен кмет след освобождението. Малкият му син Веле бил един от основателите на ТКЗС, а Тодор Манолов и председател на кооперацията, а братовчедите му Тодор Ив. Донев и Иван Веселинов съответно кадрови офицер и председател на ИК на СОНС Горубляне.
 Подродът Дудеви носи името си от Дуде Илиев, наследник на Танчов брат или братовчед. Тази фамилия се представлява от 3 семейства. Здравко Дудев е един от основателите на читалището, член на първата му управа, а след 9 септември 1944 година е активист на БЗНС.

Фамилиите на Горубляне - БЪРБОРКОВИ

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

 Този род е също един от най-старите родове. Известни са двама родоначалници на двата клона - Дамян и Георги. Тяхното пряко родство - братя или братовчеди не е известно.

 Старият дом на целия род се намирал в югозападната част на селото. Георги се заселил още в турско в източната част на селото близо до турската махала. 

Горните Бърборкови, наследници на Дамян, се представляват от 19 семейства. Веселинови - 6 семейства, Димитрови - 2 сем., Йотеви - 1 сем., Тошеви - 4 сем., Филибинови - 4 сем. и Янкови - 2 сем. Долните Бърборкови, наследниците на Георги се състоят от 11 семейства, от които 4 Йорданови и 7 Кръстеви. От последните са и потомците на Веселин, които теротироиално принадлежат към "горните".
Горните Бърборкови дават неколцина общественици - общински кмет (Тоше Илков), пом. кмет (Янко Тошев) и дейни кооператори Цветан Тошев, който е един от членовете на нелегалния ОФ.
С името "Бърборкови" са известни Пешеви, чийто родоначалник Пешо, от с.Малашевци, в края на миналия век се оженил за Дена, внучка на Боте Георгиев, известен като първи кмет след освобождението.

Училище и читалище

(...) може би по-рано от 1858 г. в Горубляне бива открито килийно училище. (...) Младежите от Горубляне се учили в къщата на свещеник Георги Зоев, а после в кръчмата на Младен Спасов (Бинбаши). През това време е бил учител Богдан Георгиев.
   
Паралелно с училището, ръководено от Зоеви, съществувало и друго училище в дома на Младен Минев. На първо време обучението водил самият Младен, а след това зет му Петър Стойнов Дипларов. От спомените на неговите ученици Тодор Минев, Йордан Алулов и Стефчо Богданов вече след освобождението се вижда, че Дипларов превъзхождал своите предшественици поп Георги, Богдан поп Георгиев и дядо си Младен Минев не само по метода на обучение, но и поради това, че предавал "по книга", т.е. по учебници.

  Двете предосвобожденски училища - Зоевото и Миневото, които по начин на работа и съдържание на обучението са били по-близко до някогашните килийни, но не и училища от типа на светските, все пак послужили за основа на общественото /общинско/ училище, построено в църковния двор и открито още същата година (1879) с четири класа. На дългите десетместни чинове при оскъдна светлина били обучавани деца от различни възрасти и отделенията - 8 до 15 години и то само момчета. Първите момичета започнали да посещават училището през 1893 г. През 1894-1895 г. завършват своето петокласно образование седем младежи, от които трима от Герман.
(...) През 1915 г. било завършено типово четирикласно училище. То било наречено на името на Борис I - "Княз Борис". След девети септември училището бива преименувано на "Васил Евстатиев Априлов", а през 1952 г. получава софийски номер 82.
(...) Местното народно читалище се явява на културната сцена на Горубляне едва през 1926 г. Кратковременното съществуване на младежкото просветно дружество, просъществувало около една година, заменило временно нуждата от създаването на читалище. В него членували само 15-20 юмладежи. Разтурянето му след 9 юни 1923 година поставя на дневен ред образуването на читалище.
Официалното образуване на читалището става на 3 май 1926 г. по начин на учителя Деян Богданов Попов. Учредители били 33 души, от които са известни имената на неколцина - Деян Б. Попов, Иван Карабанов, сестрите Зора и Стана Иванова, Стефана Йорданова - учители, Кръсто Яблански, Здравко Хр. Дудев, Димитър Ал. Плачков и Георги Колев Илиев (Джони Ранчин), образуват читалище Васил Левски. Името на читалището не е случайно.
..."За това, защото В. Левски е бил и е тачен от нашия народ родолюбец-революционер, и второ, защото според съществуването предание той е престоявал в селото - крил се в Кардашовата (Ботевата) кръчма."
       Любопитно е да се знаят сведенията, дадени в края на първата година от живота на читалището:
       " Читалището започна своята дейност на 17 октомври 1926 г. с водосвет в основното училище. На тържественото заседание произнесе реч председателят на събранието Деян Попов. Говориха няколко души - членове и нечленове, за необходимостта и ползата от читалищната дейност.(...)
Съобщава се съставът на ръководството: председател Иван Сп. Карабанов, секретар Деян Богданов, библиотекар Кр. Яблански, касиер Здравко Дудев и член Димитър Ал. Плачков. Също така е отбелязано, че читалището е получило през годината помощ от общината в размер на 300 лева и 155 лева от двама членове - основатели Здравко Дудев и Кръстьо Яблански. 

Злато в Горубляне?

     Според турски документи и спомени в далечното минало част от населението на Горубляне се занимавало с промиване на злато неизвестно откога до средата на ХIX в.
     По думите на Васил Миков имало турски документи от ХVI в. съгласно които на горублянци било дадено разрешение да продължават да промиват злато в околностите на селото. Това разрешение говори много ясно, че горублянци са промивали злато още преди да дойдат османците. (...)
 
Има спомени за промиване на злато от семействата на Илко Тошев Бърборков и Велко Мишански, и то "още в турско". Доскоро потомците на тези златотърсачи пазили уреди - плавила, гребла и други.

Добиване на желязо

(...) 

За наличието на майстори-чужденци и във видните край Горубляне говорят имената на някои от тях, записани в бележките на поп Георги Зоев: Хишко Бурилко, Стоян и Йован Марвиджи, братята Павел, Цвятко и Стоилко Сърбинови. Не бива да ни очудват малките имена - Стоян, Цвятко, Павел и Стоилко. Това е резултат от продължителното им живеене между българи. Интересното е, че потомците на тези чужденци живеят в Долни Лозен.

Местните хора - българи , живеещи в Горубляне, работили във видните като "майстори" едва в началото на XIX в. докъм средата на същия век, когато били закрити. За такива се сочат прадедите на днешните Виднярски и Атанасови (Цакъчки) - дядо Митре Видняро и баща и син Атанасови - Палчо и Михал.

Други производства - занаяти

 (...)

     В областта на битовите услуги има запазени спомени, имало занаятчии, но не се знаят имената им. Имало няколко воденици - караджейки: Динчовата, Делийската, Маалкьовата и др. Повечето от тях били с по 2-3 камъка. 

(...) До освобождението единствените "вътрешни търговски заведения" били четири кръчми - две на стария кервански път - Бошньовата и Пасарелската, и две срещу черковния площад - Кардашовата и Миневата.

Серия "Фамилиите на Горубляне" - Асови

АСОВИ

 /Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

      Родът на Асови е един от най-старите и многобройни родове. Днес (70-те) са останали от него 11 семейства, разселени в западния край на селището. Те са известни с имената Петрови - 2 сем. Ташови - 6 сем. и Цветанови - 3 сем. От най-старите членове на фамилията се споменава името на Вучко Янчев, живял до средата на 19 век, който бил кмет на селото. Общинската му книга представлява "рабуши" за всяко отделно стопанство от селото. След освобождението членове от този род били общественици - общински съветници и училищни настоятели. Един от тях - Димитър Цветанов открил първата и единствена в селото модерна мелница, която обслужвала не само Горубляне, но и околните села. Като свой конкурент имала манастирската мелница край Герман.

(Кн. за Горубляне, стр. 268)

Възникване на Горубляне

 Преданието говори, че селото е съществувало "от преди турско" и че в края на XVII или началото на XVIII в. то е заело днешното си място. (...)
 Първоначално Горубляне възникнало в м. "Селището", заемаща североизточната част на днешното село. То имало следните граници: на изток - напоителния канал, край Искър, на юг - улица "Г. Зоев", на запад - шосето за гара Искър /ул. "П. Красов"/ и на север - р. Шиндра.  Общата площ на селището била около 90 000 кв.м.

От старото селище, предимно в южната му част били намирани зидове. И днес се използува от Т. Алулов - ул. П. Красов кладенец, датиращ може би от преди възникването на селата. Наблизо до кладенеца на около 50 м източно от него в двора на К. Котев (...) имаше останки от старинен зид, изграден от квадратни тухли, споени с хорозан. В източната част на селището били намирани късове от керамика.
Преданието, че селото съществува от преди идването на турците се подкрепя от два отомански документи. Единят от тях е от ХV век, в който се споменава, че селото имало 49 ханета, а вторият - от началото на XVII в. в който се споменава, че притежаваните бащинии били още от "деня на завоеванието" т.е. преди 1383г.
 Както в документите - данъчни списъци, съдебни решения, фермани, "Зографския поменик" и "Житие на Георги Зоев", така и в пътеписите на разни посланици селото било записано като Корубле (1420, 1458 г.), Корублян (1527-1550 г.), Гурублани (1550г.) и Гурубляне (1848г.).
(...) Различните, макар и близки форми на името на Горубляне, безсъмнено са резултат от незнание на български език и наречието на местните хора от страна на записвачите турци или чужденци.
(Кн. за Горубляне, стр 13)