Родовете на Горубляне - ЧЕСТОВИ

 Основателят на фамилията Честови - Петко Честов от Бистрица, преследван от беднотията, напуснал родния си дом и се заселил в Горубляне при Лишковите и то в навечерието на  освобождението. Слугувал из селото, задомил се и неговите синове Ангелко, Алексо и Митре дават имената си на трите останали сега семейства: Ангелкови - 1 сем., Алексови /Мижови/ - без наследници и Митреви - 1 сем. с 2 внучки.
/кн. за Горубляне, стр. 284/

Фамилиите на Горубляне - ГАЙДАРСКИ

Прекорът на фамилията Гайдарски произхожда от "гайдуница" - част от гайда, чиито майстор предал прекора си на цялата фамилия.
 Имат спомени за стар дом срещу читалището - началото на 24-та улица. Не се знае името на родоначалника, откъде и кога е дошъл. Известно е името на прадядото Георги, който имал двама сина - Младен, роден през първата половина на 19 век и Яне /1861-1931 г./, които дават имената на две фамилии Младенови - 7 семейства, от които 4 семейства носят името Йорданови и Яневи - 4 сем.
 Характерно за тази фамилия е, че едва родителите на последните млади семейства разкъсват патриахалните отношения в домакинството и образуват самостоятелни семейства и домакинства.

Родовете на Горубляне - ПАСАРЕЛСКИ

 От с.Долни Пасарел по средата на 19 век се преселил в Горубляне Соле Стоянчов. Той се заселил в горния край на м. "Селището" и поставил началото на фамилията Пасарелски, която достига до 8 семейства.
 По имената на синовете на родоначалника на рода Пасарелски се явяват фамилиите Танчови, основател Стоянчо Колев, Пеневи и Вучкови.
 От фамилията Пасарелски излизат двама основатели на кооперативни сдружения - дядото Танчо /Стончо/ Колев, основател на местната кооперация и внукът му Николай Стоименов - на ученическата кооперация "Просвета".
 Неправилно е наследниците на Ирина Пасарелска да носят нейното бащино фамилно име.
(кн. за Горубляне, стр. 281)

Родовете на Горубляне - СКОКОВИ

Неизвестно точно кога, пристигнал от Негован, Софийско основателят на многобройния род Скокови. Знае се и от по-младите Тончо, който имал четирима синове: Дойчин, Иванчо, Иван, Деян и Стоичко, които дават имената си на фамилиите: Дойчинови 2 сем., Иванови - 6 сем. и Деянови 1 сем., Добринови 2 сем. - Тодорови - 3 сем.
 Още в началото на века някои от членовете на този род участвували в живото на селото като общински съветници. Иванчо Дойчинов бил и кмет в съставната Панчаревска община и един от основателите на кооперацията. След девети септември единствени Скокови в своето мнозинство стават членове - основатели на местното ТКЗС. Много от тях продължават да работят във филиала на УОДЗС.

Родовете на Горубляне - МААЛКЬОВИ

В навечерието на освобождението от Османско иго Цветан Маалкьов от Долни Пасарел идва в Горубляне, оженва се и поставя началото на фамилията Цветанови - Маалкьови. Заселил се близо до р.Искър и стопанисвал една от няколкото караджейки.
 Днес тази фамилия се представлява само от четири сем. Симеон Величков, Цветанов, природно интелигентен младеж става активист на читалището и е един от възобновителите на партийната група, член е на бойна група, а след 9.09.1944 и активист на кооперацията и един от основателите на ТКЗС. Умира млад - едва 52 годишен.
(кн. за Горубляне, стр. 208)

Родовете на Горубляне - РАШОВИ и ТАНОВИ-КОВАЧКИ

 РАШОВИ

 Докъм края на миналия век съществувала фамилията Рашови, когато последната издънка от нея - Стефа се омъжва за Божил Чукуровеца, роден 1875 г. в Чукурово. По обичай обаче Божил, както и неговия баджанак Стоичко от Вакарел присвоил жениното си фамилно име и двамата започнали да се наричат Рашови.
Божил е един от основателите на местната кооперация, а Трайко Стоичков бил кмет преди 09/09/1944.
Наследниците на Божил са известни и като Жулеви.

Танови-Ковачки

 В началото на миналия век от Трънски край се преселил в Горубляне Тано Ковачо, който поставил началото на фамилията Танови, Ковачки. Неговият син Димитър става учител на няколко местни коларо-железари, а малкият му син Тодор и внукът му Трайко - основатели на ТКЗС.

(кн. за Горубляне, стр. 283)

Фамилиите на Горубляне - БУДОРОВИ и ВАЛЯВИШКИ

Будорови

 Членовете на тази малка фамилия, чиито основател дошъл неизвестно от къде и кога и се заселил около днешната улица 30-та и 29-та. Наследниците на Младен Илиев Спасов образуват 2 семейства. Синът на Тано бил убит във войната през 1917 г.

След 9 септември Младен Илиев става активист на местната кооперация.

Валявишки

Възрастните хора от този род смятат за свои родоначалник Яначко дошъл неизвестно откъде през 18 век, който се заселил в източната част на селото. Правнукът му Христо Стоянчов е един от основателите на местната кооперация. Останалите до наши дни наследници на Яначко се именуват Величкови - 4 семейства и Христови - 3 семейства.

(Книга за Горубляне, стр. 272-273)

Родовете на Горубляне - ГРОЗДАНОВИ - КЬОРКОВИ

 В началото на 18 век, подгонен от поробителите в родния си край - Дупнишко каза Георги. Двамата му внуци с неизвестни имена имали по един син - Дане и Цветан. Цветан имал трима сина Гроздан, Йоте и Петър. Първите двама дали имената си на съществуващите още фамилии Грозданови - 4 сем. и Йотеви и Стоименови /Мароците/ - също четири сем. Дъщерята на Дане - Васа осиновила Коле (Костадин) Дедиков от Бистрица, чиито наследници се представлява от семейството на Трайчо Котев (Станойкин). Двамата внуци на Петър биват убити през 1915 г. и техния клон пресъхва.
            Синът на Гроздан Цветанов - Тодор е известен като основател и активист на кооперацията и БЗНС. Бил е и кмет. Прекорът на който недовиждал - бил "кьорков".
(Кн. за Горубляне, стр. 279)

Родовете на Горубляне - ДЖУКОВИ

 В началото на миналия век от Желява се заселил тук Тоше Джуков, чийто син Стойко поставя началото на фамилното име Стойкови-Джукови, преминало по-късно в Пешеви - общо 13 семейства.
 От сравнително консервативните и себични Джукови е излязъл и единствения не само за Горубляне, но и за околността партизанин - Васил Симеонов Пешев.
 От фамилията на Джукови са и Додеви - 3 сем., които са преки наследници и роднини на Тоше Джуков. За  разлика от първите Додеви са били още по-бедни. Комунистът Божил Гълъбов е един от основателите на ТКЗС. Неговото семейство продължава да работи в УОДЗС, а той през целия си живот е бил работник.
/кн. за Горубляне, стр. 280/

Родовете на Горубляне - ЦВЕТАНОВИ-ТАТАРСКИ

 Основоположникът на фамилията Татарски - Цветан Киачки бил доведен от Горни Лозен от майка си, която произхождала от Газибарови (голям Лозенски род). Тя се омъжила за Динко Локмарски и родила Яне и Веле. Цветан станал търговец и на подбив бил наречен от Иванчо Валявишки "татарин" и оттам останал и прекора на фамилията - Татарски.
 Столетникът Младенчо Цветанов беше единствения който като 16-17 годишен младеж знае кога бил обесен Левски. Внукът му Григор Георгиев /Вучев/ остави костите си в Унгария през отечествената война.
/кн. за Горубляне, стр. 283/

Родове на Горубляне - МИШАНСКИ и РОШКОВИ

 МИШАНСКИ

Смята се, че основателят на един от най-заможните и многобройни родове бил Мишо (Митър-Димитър), който живял в края на 18 и началото на 19 век и се очертали две фамилии: Николчови и Кръстанови. Първият от тях бил зет на Тано Кардашев. В днешно време Николчови се наричат Димитрови - 2 сем., Кръстанов-Дойчинови - 8 сем. и Велчеви Георгиеви, наследници на Велчо Ботев Спасов - 8 сем.
През отоманското иго представителите на този род били благоразположени към турската власт. След освобождението те не преставали да се месят в управлянието на селото. От тях има основатели на кооперацията, които по класови съображения били отстранени. БЗНС имал своите подръжници в лицето на Дойчин, който твърдо устоявал убежденията си. През периода 1930-1949 г. неговият син Боне Д. Кръстанов подържал прогресивните сили в селото.
 Въпреки мнението на повечето жители на селото за консерватизма на тази фамилия, след 9 септември внучката на Кръстан Дойчинов - Василка Здравкова, завършва средно образование без да го използува в по-специална работа.

РОШКОВИ

Неизвестно кога и откъде пристигнал и се заселил край Керванския път - до Бошньови, основателят на днешните Вучкови, известни с прякора Рошкови. Неговата внучка или правнучка Мария умряла през 1932 г. на 102 години помнила кога горублянци се черкували на "Латински гробища".
 Бащата и дядото на днешните шест семейства беше кантонер, но неговите синове като шофьори и работници замогват и си създават мечтаните от бившия кантонер Димитър Вучков истински условия за един културен живот.
(кн. за Горубляне, стр. 274-275)

Родовете на Горубляне - ДИНЯЧКИ и ДИПЛАРОВИ

ДИНЯЧКИ

    В първите години на миналия век дошъл от Бистрица Иванчо Динячки, чийто правнук Гроздан и неговите синове Стефан и Янко поставили началото на фамилните имена Грозданови, Стефанови и Янкови по 3 семейства.
 От фамилията на бедняците "Динячки" е един от основателите на партийната група, а след 9.09.1944 почти всички по-млади мъже стават членове на партията. Трима от четиримата глави на семейства стват основатели на ТКЗС. Особено активни общественици бяха Владимир Янков и Траян Стефанов.

ДИПЛАРОВИ

 Семейството Дипларови дошло от Средногорието, но не по-късно от началото на 19 век.
 Има сведения за двама братя Стойови Дипларови - Петър и Димитър. Първият бил роден около 1845 г. и е първият следосвобожденски учител, а втория бил кръчмар. Пряката наследничка на Петър - Сладуна Минева умира през 1965 г., а дъщерята на Димитър живее в Бистрица.
Фактически фамилията Дипларови изчезва в началото на този век (ХХ), когато умира и малкия брат Димитър.
(кн. за Горубляне. стр, 280)

Родовете на Горубляне - ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ и ДЕДИКОВИ

 ГРОЗДАНОВИ - АТАНАСОВИ

Двадесет годишният Гроздан от Горни Лозен не е оставил за поколенията си родовото си име, защото в последните години на робството дошъл в Горубляне, станал зет на Янкулов Илия - оженил се за голямата му дъщеря Стоянка и приел родовото й име - Атанасов. Двамата му синове Цветан и Ангелко образуват фамилните имена Цветанови и Ангелкови - общо 5 семейства. Особеното за тези семейства сравнително бедни, дават на обществото две инженерки и една учителка.

ДЕДИКОВИ

 В средата на 19 век братята Стоян, Панчо и Цветан подгонени от немотията напуснали родното си село Бистрица и се установили в Горубляне. Стоян бил осиновен от Васа Данева по-късно наречените "Кьоркови". Панчо успял да закупи част от имота на местния ходжа, а Цветан станал Кардашов зет и се заселил при Богданови.
Техните наследници носят нови фамилни имена и прекори - Котеви, Стефчови, известни с прекора "Оджови" - 1 сем. и Митови - Муратови - 6 сем.

Родовете на Горубляне - БАЛКАНДЖИЙСКИ

 Яким Балканджията, дошъл от Средногорието през 1864 г., купил имот от един турски циганин и се установил в Горубляне, в циганската махала. Той имал двама сина - Йоте и Стоян.  Йоте, чиято жена Гюрга живяла 120 години (1816-1936), родила 5 деца, от които само един син Георги, който също така имал един син и три дъщери. Стоян бил бездетен и осиновил Рангел Тасков от Враждебна. Същият след смъртта на побащима си възстановил рожденото си име и станал Плачков зет и е известен с името Рангел Тасков Плачков.
 От Балканджиите, с името Балкански, има едно семейство състоящо се от двама сина. Бащата - Стоилко беше активист на партията, след което замина на работа в града.
Рангел Тасков има внук и внучка - и двамата с висше икономическо образование и работят съответно в София и Панчарево.
(кн. за Горубляне, стр. 277)

Родовете на Горубляне - АТАНАСОВИ и ЗАНОВИ

В началото на 18 век или малко по-рано от дупнишкото село Червен бряг Атанас и Зано - братя или братовчеди се заселват в Горубляне, поставяйки началото на подродовете Атанасови и Занови.
 АТАНАСОВИ от своя страна се разделят на Цакъчки - Боневи и Иванчови - 9 сем., Игнатови - 6 сем. и Кочеви - 2 сем., които официално се водят Станоеви.
 Особено дейно участие в живота на селото взимат Кочеви, чийто основател Николчо Дешов Янкулов бил свързан с Левски и бил един от възторжените посрещачи на братята освободители през слънчевия и снеговит декемврийски ден на 1877 година (тук авторът визира руснаците). Неговият син Станоя беше деен общественик - един от основателите на БЗНС и кооперацията, а внукът му Георги Станоев беше деен кооператор, член на нелегалния ОФ комитет и бойната група.
 В първата четвърт на века Боне Михаилов бил доста деен общественик - основател на кооперацията и БЗНС, окръжен съветник и кмет преди 1923 г. Много от материалите в настоящия ми труд са дадени от бащата и синовете му Васил и Никола.
Неоравилно наричат себе си Атанасови наследниците на Стоичко Донев, чиято майка Захарина била дъщеря на Илия Янкулов.
ЗАНОВИ
 Наследниците на Зано се заселили в близост с Кардашови, което може да ни кара да допуснем родството им със същите, докато Атанасови се заселили в самия край на селото - до Алулови.
 Занови също така не били безучастни в живота на селото. Началото почнало със свързването на Стоил Занов с Левски и участието му заедно с братовчед му Николчо Дешов в съпровождане на руски разезд чак до Бояна. Синовете на Стоил - Евстати и Лазар взимали дейно участие в ръководството на селото. По-големият Евстати позабогатял от търговия и лихварство, получил лошо име и бил изключен от редовете на кооперацията, макар че бил един от нейните основатели и ръководители. Същият през земеделско време бил съден по чл. 4 и въздействувал на брат си Лазар да напусне новообразуваната от Лазар Плачков партийна група.
Правнукът на Зано - Спас Николчов Величков бил две години кмет на селото, като избраник на парт. група, а по-късно и училищен настоятел. От клона на Георги Илиев има двама агрономи - братята Георги и Венко Доневи. Първият живее в Чехия.
(кн. за Горубляне, стр. 276-277)

Родовете на Горубляне - БОГДАНОВИ

 Около 1820 година дошъл в селото от Симеоново, тогава Чифлик - Мито Ангелов Герчев (1811-1893) и неговият син Богдан станал Кардашев зет и поставил началото на фамилията Богданови. Той случил като зестра северо-западната част от кардашовото землище. Той имал синове: Цветан, Вуче, Стоян, Стефчо и Васил. Наследниците на последните четирима братя санаследени от следния брой семейства: Вучеви - 6 семейства, Стоянови -  сем., Стефчови - 3 сем. и Василеви - 3 сем.
 До образуването на ТКЗС членовете на фамилията се занимаваха със земеделие, а от няколко години повечето мъже станаха работници, синът на Вуче - Йордан продължава да работи в УОДЗС, а трима са служители.
(кн. за Горубляне, стр. 278)

Фамилиите на Горубляне - ЛИШКОВИ

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

 Стар немногоброен род, заселен в северната част на квартала включен между улиците "Борис Рангелов", "29-та", "30-та" и "Младен Кардашев".
Най-възрастните от фамилията знаеха, че тяхния дядо се наричал Славе и бил "лис" - с бял перчем. Днес има потомци на сина му Иванчо и внуците му Стефчо и Димитър. Днес членовете на фамилията са известни и с имената Велеви - 5 семейства, Димитрови - 1 семейство и Стефчови - 8 семейства.
 От цялата фамилия с обществен актив е само Веле Иванчов, който бил общински съветник, училищен настоятел и активист на местната кооперация.

Родовете на Горубляне - АНДОНОВИ и ГАТОВИ

Към средата на 19 век братята Илчо и Андон Митови напуснали Бистрица. Илчо се оженил в Панчарево, а Андон в Горубляне за дъщерята на някой си Мито. Първият им дом бил на ъгъла на ул. Борис Рангелов и 34-та.
 Основателят на рода имал трима синове: Стоил, Кръсто и Апостол, чиито наследници живеят в 21 семейства, официално наричани Стоилови - 3 семейства, Кръстеви - 12 семейства и Апостолови - 6 сем.
 Андонови били един от най-заможните в селото, но това не попречва на внука на Кръсто да стане активист на РПк и председател на нелегалния ОФ, член на бойна група и в последствие първият отечественофронтовски кмет.
(стр. 276)

ГАТОВИ

 Около 1860 година дошъл в Горубляне от Дървеница Гато Колев, който се оженил за съседката си Ангелина и поставили началото на фамилията Гатови, като се представлява от две семейство баща и син. Характерното за Гатеви е раждането на малко мъже, поради което след смъртта на последния неин представител (правнук) тя ще престане да съществува.
(кн. за Горубляне, стр. 278)

Родовете на Горубляне - КАРПУЗОВИ и ПАЛАСОВИ

Карпузови

 Наследниците на първите заселници на тази фамилия, живущи сега в някогашната турска част на селото, знаят имената на потомците на своя прадядо Стоичко, чиито синове Вучко и Атанас са дали имената си на днешните Паунови - 3 семейства и Илиеви - 4 сем.

Младен Илиев е един от основателите на партийната група на ТКЗС.

Вуче Атанасов осиновил Димитър Тодоров Кардашев чийто син и внук носят името Вучеви.

Паласови

 Днешните Паласови са представители на една изчезваща фамилия, чиито последни членове са три жени и двама мъже - баща и син - Трайко и Васил Велеви.

 Трайко Велев Спасов е един от най-старите занаятчии - кожухар. 

 Дълги години е бил член на кооперацията.

Кметове на Горубляне след 1944

а/ Кметове

1. Радко Тодоров Андонов - роден през 1913 г. със средно търговско образование, кооперативен деятел. Ръководил общината една година - 1944-1945 г.
2. Манол Стоименов Велев - роден през 1914 г., с недовършено средно образование, бивш работник, кооперативен работник. Кметувал три години - юли 1945  до 1948 г.

б/ Председатели

1. Владимир /Димчо/ Янков Грозданов, роден през 1917 г., с основно образование , стопански деятел. Назначен за председател на ИК на съвета от Предзидиума на НС. Работил приблизително една година - 1948-1949 г.
2.  Георги Борисов Скоков - роден през 1920 г., с основно образование, работник. Работил две години - 1949-1951 г.
3. Любка Стоименова Деянова - родена 1927 г., със средно специално образование, служителка. Работила една година - 1952-1953 г.
4. Иван Веселинов Ботев - роден през 1928 г., с недовършено средно специално образование. Работил като председател две години - 1954-1956 г.
5. Тодор Димитров Танев - роден през 1913 г. - работник. Работил по-малко от една година - 1957-1959 г.
6. Димитър Лазаров Пешев - роден през 1926 г., със средно специално образование. Стопански деятел. Работил една година - 1956-1957 г.
7. Георги Стоев Добрянов от Горни Лозен, роден през 1927 г., със средно образование, през периода на председателствуването повишено във висше. Активност на младежкото движение преди и след 9.09.1944 г. Председател на съставната горублянска община в продължение на дванадесет години 1959-1971 г.
8. Стойне Николов Стаменов, роден през 1915 г. Преди девети септември работник, а след това партиен деятел. Председател от 1971 г.

/кн. за Горубляне, стр. 298/

Родовете на Горубляне - АЛУЛОВИ

/Родове създадени от родоначалници, дошли в Горубляне през 18 и 19 век/
 Местният немалоброен род на Алулови е клон от Драгалевското родословно дърво. Неизвестно по какви причини те напуснали старото си гнездо и през 18 век свили дом до Семов рид.
 Един от най-старите членове на рода - Йордан Илиев (1876-1973) знаеше само имената на дядо си Атанас и неговите наследници, които наброяват 20 семейства, носещи имената Апостолови - 6 сем., Илиеви - 2 сем. в София, Йорданови - 2 сем. и Стоянови - 4 сем., от които 3 в София и Малинови - 3 сем.
 Двама от синовете на Илия Атанасов, считан за съподвижник на Левски - Никола и Кръсто умират от раните си получени през Първата световна война.
От Алулови е първата местна учителка Станка Стефанова Апостолова.
Наследниците на Лефтера Велкова Кардашева са известни със името на майчиния си баща - Велко, въпреки, че баща им Стоил Ап. Минчев е от Алулови. Те са 5 семейства. Наследниците на Алуловия зет Стоян - Цветан и Стойко неправилно приемат и родовото име Алулови.
/кн. Горубляне, стр. 276/

Фамилиите на Горубляне - КАРАБАНОВИ

 Не се знае много за прародителите на Карабанови, които дошли доста отдавна и отдалече. Занимавали се със скотовъдство и промиване на злато.
 Известният на възрастните членове от фамилията Величко Минчев имал трима синове: Мито, Илия и Вучко, чиито наследници носят имената им Вучкови - 2 сем., Илиеви - 2 сем., Митови 7 сем., Стоилови - 6 сем. и Спасови - 3 семейства.
Голяма част от членовете на тази фамилия взели дейно участие в живота на селото. Между тях има членове на кооперацията - основателят й Миташ, активистът Витан Стоилов, основателят на Младежкото просветно дружество, общински съветници Димитър, Георги и Витан. Двама от фамилията Димитър /Миташ/ Илиев и Иван Спасов развиват в годините след Първата и Втората световна война прогресивна стопанска дейност - първият чрез кооперацията, а вторият като млекопроизводител и стопанин на трактор и вършачка. Братовчедите Деян Вучков и Димитър Спасов са и членове на нелегалния ОФ и бойните групи.
(кн. за Горубляне, стр. 274)

Промишлени предприятия

 Индустриализирането на страната става причина и в Горубляне и неговото землище да бъдат открити доста големи промишлени предприятия.
                    а/ Капиталистически: две фабрики на акционерно дружество "Деян Димитров" - за обработка на фасониран дървен материал. Предприятията в навечерието на войната биват закупени от АД "Лигнум", фабрика "Валпро", собственост на събирателно дружество за преработка на цветни метали. Цинкография "Матей Матеев".
                   б/ Социалистически: Авторемонтен завод, цех "Ватия" - за метални отливки. КЦМ "Димитър Ганев", наследник на "Валпро", преименуване след национализацията на "Цветнопром". "Перлит" - завод за преработка на перлит. "ЗИТ" - завод за изчислителна техника. "ЗЕПЕ" - завод за електроннопреобразователни елементи. ДСУ "Хидрострой" - "Механизация и автотранспорт", "Тунели и инжекции", цехове на ОКС "Кооператор" - за метални конструкции, перилни предприятия и др. Химическа производителна кооперация "Витоши" - за лепила. ТЕЦ "Трайчо Костов" - за производство на електроенергия и топла пара. Освен това транспортни обединения, превозващи превозващи промишлена продукция: "Автостопанство, кл. 2 - за международен превоз и клон 7 за вътрешни превози; млекоцентрала "Сердика" - събирателен пункт за производителите на мляко от околните села.

/кн. за Горубляне, стр. 295/ 

Фамилиите на Горубляне - АЧОВИ и БУАЛСКИ

/Дошли неизвестно откъде докъм средата на 18 век/

АЧОВИ

Неизвестно откъде през 18 век дошъл преселник, чиито наследници се нарекли Ачови. В наше време те са само 8 семейства. Заселили се в юго-западния край на селото. До 9-ти септември бяха смятани за семейства с малки доходи. Занимаваха се с дребна селскостопанска дейност. Едва след това синовете на Станоя Стоянчов стават индустриални работници и замогват.
(кн. за Горубляне, стр. 272)

 БУАЛСКИ

 Родоначалниците на рода Буалски, братята или братовчедите Петко и Николчо след преместване на селото, около началото на 19 век се настанили в близост с турската махала. Днес са останали 10 семейства от наследниците на Николчо, които носят още следните фамилни имена Христови - 8 семейства и Стоилови, наследници на Костадин Христов и Стоил Георгиев. Клонът на Петко бил ликвидиран със загиването на Илия Минев през Балканската война.
Петър Христов е бил съветник на РПк*.

* -  Районен партиен комитет

Фамилиите на Горубляне - ЛОКМАРСКИ (Ковръчки)

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

 Локмарският род е стар род, който скоро се разпада на три подрода: Динчови, Ковръчки и Матови.
Най-старият дом на рода бил в м. Селището - на изток от кръстопътя Самоковско шосе и Павел Красов.
 Като родоначалник на подрода Динчови е Динчо Ангелков. Тъй като в родовата задруга се създали недоразумения поради "золумите" (пакостите) на някои от членовете й, то синовете на родоначалника Яне и Веле със съгласието на бея се преселили - Яне се върнал в стария дом, а Веле се заселил зад днешното читалище. Почти по същото време друг син на Ангелко Локмарски, поп, след като убил похитителя на сестра си Вида забегнал и не се върнал вече в селото. Динчови, по определено Велеви в последните 50 години проявявали интерес към селските работи. Бащата Стоимен бил избран за общински съветник, а синът Манол беше член на БКП, и изпълняваше поставяните му задачи с ентусиазъм. Тази фамилия се представлява от 14 семейства.
КОВРЪЧКИ
Известно е името на прадядото на днешните потомци на подрода Ковръците - Алексо. Той живял последната четвърт на 18 и първата половина на 19 в. Внукът му Варадин дава името си на 6 семейства, а Георги на 4. Десетте семейства преди това са се наричали Алескови. Една от правнучките на Алексо чупва леда на консерватизма на фамилията си и получава висше образование.
 Родоначалник на най-малката издънка от Локмарския род бил Мато, който дава името си на Матови, който днес се представлява само от едно семейство - това на Кирил Неделков. Особеното за тази фамилия е, че Неделко Спасов Матов бе един от малцината железничари горублянци.

Кметовете на Горубляне до 1944 г.

Списък на кметовете от 1879 до 1944 г.

1. Боте Георгиев Бърборков - земеделски стопанин. Кметувал 1879-1891 г. Името му е свързано със закупуване гората в Лозенската планина и турски имоти от местните хора.

2. Петър Стойов Дипларов - предосвобожденски и първият общински учител. Станал кръчмар и кметувал след 1890 г.

3. Тоше Илков Бърборков - земеделски стопанин. Кметувал около 1883 г. 

4. Ангелко /Гешо/ Младенов Кардашов, кръчмар и търговец. Кметувал през 1893, 1894 и 1909 г. Бил властна натура.

5. Коста Колев - кметувал през 1896 г. Не се знае от къде е.

6. Станоя Георгиев. Кметувал през 1896 г. вероятно и той е бил от другаде.

7. Иван Дойчинов Скоков - земеделски стопанин. Либерал. Един от основателите на местната кооперация. Кметувал в Панчарево, седалище на съставната община през 1906 и 1907 г., а в Горубляне - през 1919 г.

8. Янко Тошев Бърборков - земеделски стопанин. Кметувал през 1910 г. Името му е свързано с влизането в сила на регулационния план на селото.

9. Тодор Грозданов Цветанов (Кьорков), земеделски стопанин,  а по-късно и тухлар. Един от основателите на БЗНС. Кметувал през 1911-1913 г. По негово време започнали "старото" училище.

10. Евстати Стоилов Занов (Ясто) - търговец и лихвар. До преврата през 1923 г. бил демократ, а след това върл сговорист. Кметувал по време на войната 1914-1918 г. и 1925-1927 г. Бил осъждан по чл. 4 от Закона за незаконно забогателите.

11. Боне Миалов Атанасов - земеделски стопанин. Един от оснвателите на БЗНС и кооперацията. Кметувал през 1920-1921 г.

12. Тодор Михайлов Минев - земеделски стопанин. Деец на БЗНС. Кметувал малко повече от година - 1922 до май 1923 г.

13. Георги Котев Милушев - земеделски стопанин. Един от основателите на БЗНС и кооперацията. Кметувал само 30-40 дни и бил отстранен от длъжност при преврата от 1923 г.

14. Христо Спасов (Кардашев) - търговец и касапин. Преди преврата 1923 г. демократ, а после сговорист, заместил Георги Котев и кметувал до февруари 1925 г. и след това от април 1928 до 1930 г.

15. Лазар Стоилов Занов - Един от членовете на партийната група, но под влияние на станалите събития и брата си Ясто преминава на други позиции. Като сговорист кметувал повече от година - от февруари 1925 до юни 1926 г. След деветнадесетомайски преврат стои като кметски наместник до отделянето на Горубляне от панчаревската община - 1943 г. Известен като добряк.

16. Трайко Стоичков Рашов - тухлар. Национал-либерал, а след това сговорист. Кметувал само втората половина на 1926 г. 

17. Спас Николчов Занов - земеделски стопанин. Кметувал като избраник на левите сили в селото от началото на 1927 г. до април 1928 г. 

18. Стоимен Танчов Колев - търговец. Национал-либерал, после сговорист. Кметувал през последните две години на сговора - 1930-1931 г. Попрестаравел се в служеното на сговора.

19. Богдан /Боне/ Дойчинов Мишански - земеделски стопанин. Членувал в БЗНС. Бил избран от левичарите и поддържан от съветниците - комунисти. 

20. Александър Михайлов Тризлинцев - адвокат от София. Кметувал от обособяване на самостоятелната община Горубляне от 1943 до 1944 г. След снемането му не е преследван за противонародни прояви. 

(кн. за Горубляне стр. 296-297, приложение 12)

В този линк може да откриете информация за преврата от 19 май, който е споменат в списъка с кметове няколко пъти.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82

Родовете на Горубляне - БОШНЬОВИ

/Родове създадени от родоначалници, дошли в Горубляне през 18 и 19 век/

  Най-късно през втората половина на 18 век подгонен от турците кривинчанинът Митре пристигнал в Горубляне и се заселил край Керванския път. Един от неговите наследници - Иван доживял 108 години /1791-1903/, макар че бил изтезаван за пари.
 Двама души от наследниците на дядо Митре станали основатели на кооперацията, а по-късно един от техните наследници - Борис Костадинов става не само един от основателите на ТКЗС, но беше и негов председател.

/кн. за Горубляне, стр. 278/

Фамилиите на Горубляне - КАРДАШОВИ

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/
 Един от многобройните стари родове, чиито наследници помнят общия си произход, макар че от много години са известни с подродовите си имена Ботеви, Велкови, Гешови, Дудеви и Палеви. Най-старият им дом бил в м. "Селището". При преселванетопрез 17-18 век се установили в квартала включен от улиците "Младен Кардашев", "Борис Рангелов", "34-та" и "37-ма". Преди освобождението и първите години след него Ботеви, Дудеви и Палеви се установили другаде - Ботеви на изток от старото училище (детската градина), а Дудеви и Палеви между улиците "30-та" и "Васил Пешев".
 Тримата синове на Танчо Кардашев, живял в края на 18 и началото на 19 в. Палчо, Спас и Тоше основали подродовете Палеви, известни и като Михаилови, синът на Спас Ботев станал основател на фамилията Ботеви, а внукът му Ангелко (Гешо) Младенчов - Гешови. Най-малкият му внук Велко Тошев - Велкови и Тошеви били прекъснати след смъртта на единствените им синове. Ботеви се представляват от 26 семейства, от които едно в Чехия - на единствения лекар от селото Методи Христов.
 Благодарение на многобройността си и материалната си мощ Кардашови дали доста дейци в живота на селото. Първенство по ред има Младенчо Спасов, влязъл в историята като "Младенчо Бинбаши от Горубляне". Синът му Ангелко бил дългогодишен кмет след освобождението. Малкият му син Веле бил един от основателите на ТКЗС, а Тодор Манолов и председател на кооперацията, а братовчедите му Тодор Ив. Донев и Иван Веселинов съответно кадрови офицер и председател на ИК на СОНС Горубляне.
 Подродът Дудеви носи името си от Дуде Илиев, наследник на Танчов брат или братовчед. Тази фамилия се представлява от 3 семейства. Здравко Дудев е един от основателите на читалището, член на първата му управа, а след 9 септември 1944 година е активист на БЗНС.

Фамилиите на Горубляне - БЪРБОРКОВИ

/Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

 Този род е също един от най-старите родове. Известни са двама родоначалници на двата клона - Дамян и Георги. Тяхното пряко родство - братя или братовчеди не е известно.

 Старият дом на целия род се намирал в югозападната част на селото. Георги се заселил още в турско в източната част на селото близо до турската махала. 

Горните Бърборкови, наследници на Дамян, се представляват от 19 семейства. Веселинови - 6 семейства, Димитрови - 2 сем., Йотеви - 1 сем., Тошеви - 4 сем., Филибинови - 4 сем. и Янкови - 2 сем. Долните Бърборкови, наследниците на Георги се състоят от 11 семейства, от които 4 Йорданови и 7 Кръстеви. От последните са и потомците на Веселин, които теротироиално принадлежат към "горните".
Горните Бърборкови дават неколцина общественици - общински кмет (Тоше Илков), пом. кмет (Янко Тошев) и дейни кооператори Цветан Тошев, който е един от членовете на нелегалния ОФ.
С името "Бърборкови" са известни Пешеви, чийто родоначалник Пешо, от с.Малашевци, в края на миналия век се оженил за Дена, внучка на Боте Георгиев, известен като първи кмет след освобождението.

Училище и читалище

(...) може би по-рано от 1858 г. в Горубляне бива открито килийно училище. (...) Младежите от Горубляне се учили в къщата на свещеник Георги Зоев, а после в кръчмата на Младен Спасов (Бинбаши). През това време е бил учител Богдан Георгиев.
   
Паралелно с училището, ръководено от Зоеви, съществувало и друго училище в дома на Младен Минев. На първо време обучението водил самият Младен, а след това зет му Петър Стойнов Дипларов. От спомените на неговите ученици Тодор Минев, Йордан Алулов и Стефчо Богданов вече след освобождението се вижда, че Дипларов превъзхождал своите предшественици поп Георги, Богдан поп Георгиев и дядо си Младен Минев не само по метода на обучение, но и поради това, че предавал "по книга", т.е. по учебници.

  Двете предосвобожденски училища - Зоевото и Миневото, които по начин на работа и съдържание на обучението са били по-близко до някогашните килийни, но не и училища от типа на светските, все пак послужили за основа на общественото /общинско/ училище, построено в църковния двор и открито още същата година (1879) с четири класа. На дългите десетместни чинове при оскъдна светлина били обучавани деца от различни възрасти и отделенията - 8 до 15 години и то само момчета. Първите момичета започнали да посещават училището през 1893 г. През 1894-1895 г. завършват своето петокласно образование седем младежи, от които трима от Герман.
(...) През 1915 г. било завършено типово четирикласно училище. То било наречено на името на Борис I - "Княз Борис". След девети септември училището бива преименувано на "Васил Евстатиев Априлов", а през 1952 г. получава софийски номер 82.
(...) Местното народно читалище се явява на културната сцена на Горубляне едва през 1926 г. Кратковременното съществуване на младежкото просветно дружество, просъществувало около една година, заменило временно нуждата от създаването на читалище. В него членували само 15-20 юмладежи. Разтурянето му след 9 юни 1923 година поставя на дневен ред образуването на читалище.
Официалното образуване на читалището става на 3 май 1926 г. по начин на учителя Деян Богданов Попов. Учредители били 33 души, от които са известни имената на неколцина - Деян Б. Попов, Иван Карабанов, сестрите Зора и Стана Иванова, Стефана Йорданова - учители, Кръсто Яблански, Здравко Хр. Дудев, Димитър Ал. Плачков и Георги Колев Илиев (Джони Ранчин), образуват читалище Васил Левски. Името на читалището не е случайно.
..."За това, защото В. Левски е бил и е тачен от нашия народ родолюбец-революционер, и второ, защото според съществуването предание той е престоявал в селото - крил се в Кардашовата (Ботевата) кръчма."
       Любопитно е да се знаят сведенията, дадени в края на първата година от живота на читалището:
       " Читалището започна своята дейност на 17 октомври 1926 г. с водосвет в основното училище. На тържественото заседание произнесе реч председателят на събранието Деян Попов. Говориха няколко души - членове и нечленове, за необходимостта и ползата от читалищната дейност.(...)
Съобщава се съставът на ръководството: председател Иван Сп. Карабанов, секретар Деян Богданов, библиотекар Кр. Яблански, касиер Здравко Дудев и член Димитър Ал. Плачков. Също така е отбелязано, че читалището е получило през годината помощ от общината в размер на 300 лева и 155 лева от двама членове - основатели Здравко Дудев и Кръстьо Яблански. 

Злато в Горубляне?

     Според турски документи и спомени в далечното минало част от населението на Горубляне се занимавало с промиване на злато неизвестно откога до средата на ХIX в.
     По думите на Васил Миков имало турски документи от ХVI в. съгласно които на горублянци било дадено разрешение да продължават да промиват злато в околностите на селото. Това разрешение говори много ясно, че горублянци са промивали злато още преди да дойдат османците. (...)
 
Има спомени за промиване на злато от семействата на Илко Тошев Бърборков и Велко Мишански, и то "още в турско". Доскоро потомците на тези златотърсачи пазили уреди - плавила, гребла и други.

Добиване на желязо

(...) 

За наличието на майстори-чужденци и във видните край Горубляне говорят имената на някои от тях, записани в бележките на поп Георги Зоев: Хишко Бурилко, Стоян и Йован Марвиджи, братята Павел, Цвятко и Стоилко Сърбинови. Не бива да ни очудват малките имена - Стоян, Цвятко, Павел и Стоилко. Това е резултат от продължителното им живеене между българи. Интересното е, че потомците на тези чужденци живеят в Долни Лозен.

Местните хора - българи , живеещи в Горубляне, работили във видните като "майстори" едва в началото на XIX в. докъм средата на същия век, когато били закрити. За такива се сочат прадедите на днешните Виднярски и Атанасови (Цакъчки) - дядо Митре Видняро и баща и син Атанасови - Палчо и Михал.

Други производства - занаяти

 (...)

     В областта на битовите услуги има запазени спомени, имало занаятчии, но не се знаят имената им. Имало няколко воденици - караджейки: Динчовата, Делийската, Маалкьовата и др. Повечето от тях били с по 2-3 камъка. 

(...) До освобождението единствените "вътрешни търговски заведения" били четири кръчми - две на стария кервански път - Бошньовата и Пасарелската, и две срещу черковния площад - Кардашовата и Миневата.

Серия "Фамилиите на Горубляне" - Асови

АСОВИ

 /Условни кореняци, заселили се до началото на 17 век/

      Родът на Асови е един от най-старите и многобройни родове. Днес (70-те) са останали от него 11 семейства, разселени в западния край на селището. Те са известни с имената Петрови - 2 сем. Ташови - 6 сем. и Цветанови - 3 сем. От най-старите членове на фамилията се споменава името на Вучко Янчев, живял до средата на 19 век, който бил кмет на селото. Общинската му книга представлява "рабуши" за всяко отделно стопанство от селото. След освобождението членове от този род били общественици - общински съветници и училищни настоятели. Един от тях - Димитър Цветанов открил първата и единствена в селото модерна мелница, която обслужвала не само Горубляне, но и околните села. Като свой конкурент имала манастирската мелница край Герман.

(Кн. за Горубляне, стр. 268)

Възникване на Горубляне

 Преданието говори, че селото е съществувало "от преди турско" и че в края на XVII или началото на XVIII в. то е заело днешното си място. (...)
 Първоначално Горубляне възникнало в м. "Селището", заемаща североизточната част на днешното село. То имало следните граници: на изток - напоителния канал, край Искър, на юг - улица "Г. Зоев", на запад - шосето за гара Искър /ул. "П. Красов"/ и на север - р. Шиндра.  Общата площ на селището била около 90 000 кв.м.

От старото селище, предимно в южната му част били намирани зидове. И днес се използува от Т. Алулов - ул. П. Красов кладенец, датиращ може би от преди възникването на селата. Наблизо до кладенеца на около 50 м източно от него в двора на К. Котев (...) имаше останки от старинен зид, изграден от квадратни тухли, споени с хорозан. В източната част на селището били намирани късове от керамика.
Преданието, че селото съществува от преди идването на турците се подкрепя от два отомански документи. Единят от тях е от ХV век, в който се споменава, че селото имало 49 ханета, а вторият - от началото на XVII в. в който се споменава, че притежаваните бащинии били още от "деня на завоеванието" т.е. преди 1383г.
 Както в документите - данъчни списъци, съдебни решения, фермани, "Зографския поменик" и "Житие на Георги Зоев", така и в пътеписите на разни посланици селото било записано като Корубле (1420, 1458 г.), Корублян (1527-1550 г.), Гурублани (1550г.) и Гурубляне (1848г.).
(...) Различните, макар и близки форми на името на Горубляне, безсъмнено са резултат от незнание на български език и наречието на местните хора от страна на записвачите турци или чужденци.
(Кн. за Горубляне, стр 13)